Бомбардировката над лагера има друг траен ефект върху Тадеуш Смречински. Докато гледа лекарите затворници да се грижат за ранените, изведнъж получава просветление. „Почувствах, че животът може отново да придобие смисъл само ако се опиташ да правиш добрини за другите хора. Реших, че ако оцелея, ще стана лекар. Бях вдъхновен от затворниците лекари, които помагаха на другите в лагера.“ След войната Тадеуш наистина става лекар в родината си. Но тъй като отказва да влезе в Полската комунистическа партия, кариерата му е погубена и му е отказано да провежда медицински изследвания. „Напълно отрекох комунизма във формата, в която съществуваше — казва той. — Той изобщо не беше за бедните, за работническата класа и селяните; беше за облага на така наречените лидери.“ Остава верен на философията си, която създава като затворник на нацистите. „Животът има смисъл само когато правиш добрини. Прав ли съм? Не изпитвах нужда да живея публичен живот. Не ми пукаше от финансовите стимули, които да ме карат да сравнявам колата си с колата на някого другиго. Нямах нужда да впечатлявам никого.“
Пристигането на унгарските евреи през пролетта и лятото на 1944 година в Аушвиц довежда до най-интензивния процес на изтребление в историята а лагера. Около 430 хиляди евреи от Унгария са закарани там между май и юли 1944 година. Мнозинството от тях са убити още при пристигането им, а избраните за моментална смърт са между 70 и 90 процента от всяка композиция. За огромния брой избити са изкопани големи ями за горене близо до крематориумите/газови камери IV и V, недалеч от първоначалния импровизиран център за изтребление в Биркенау в Малката червена къща и Малката бяла къща. Есесовците не се притесняват да развихрят садистичните си фантазии върху огромния брой пристигащи в Биркенау. Морис Венеция, един от еврейските затворници в зондеркомандата, които работят в крематориумите, си спомня, че две млади сестри еврейки и тяхна приятелка питат един от есесовците дали може да бъдат убити заедно. Той отвръща, че „с удоволствие“ ще направи каквото искат и ще опита да ги убие с един куршум. Поставя ги в редица и дърпа спусъка. И трите момичета падат и изглеждат мъртви. „Ние веднага ги взехме — казва Морис — и ги хвърлихме в пламъците [на ямата]. И тогава чухме някакъв писък.“ Оказва се, че една от тях само е паднала и не е била убита, затова е изгорена жива. „А германският офицер беше толкова доволен, защото бе убил поне двете с един изстрел. Тези животни… Никой човешки мозък не може да проумее това и да го повярва. То не е за вярване. Но ние го видяхме.“
Не всички евреи от Унгария са пратени в Аушвиц. Връщаме се обратно в Будапеща, където Айхман и останалите есесовци провеждат паралелна стратегия, за да измъкнат богатството на евреите. Курт Бехер, началник на икономическия отдел на СС в Унгария, събира огромни количества пари, бижута и други ценности от евреите в замяна на обещание, че животът им ще бъде пощаден. Той позволява например на членове на семейство Вайс, една от най-богатите и влиятелни еврейски фамилии в Унгария, да избяга в неутрална страна, след като прехвърлят собствеността на Заводите за метали и стомана „Вайс“ на нацистите.
Айхман също участва в директни опити за изнудване на унгарските евреи и така прави едно най-необичайните предложения за Окончателното решение. На 25 април 1944 година той се среща с виден евреин от Будапеща на име Джоел Бранд и му казва, че нацистите са готови да пуснат „един милион евреи“, ако бъде платен подходящ откуп. „Интересуваме се от стоки, не от пари — казва Айхман. — Заминете за чужбина и се свържете с вашите международни власти и със съюзниците. И след това се върнете с конкретно предложение.“ Вероятно Айхман знае, че предложението е обречено от самото начало. Защо съюзниците ще се пазарят за живота на евреите, като подкрепят нацистите с оборудване, което може да се използва за удължаване на войната? Особено когато нацистите казват, че всичко, предадено им от съюзниците в замяна на евреите, няма да бъде използвано на Западния фронт — очевидно това е опит да бъде вкаран клин между съюзниците. Но дори преговорите да имат малък шанс за успех, Айхман сигурно си мисли, че ще може да се облагодетелства от тях. Защото с това предложение може да покаже на Химлер, че умее да бъде гъвкав като колегата си от СС Бехер във време, когато германската военна машина има нужда от всички суровини, до които може да се добере.