На 17 май 1944 година Бранд — заедно със сенчеста фигура на име Банди Грос — заминава от Унгария за Истанбул, за да се свърже със съюзниците и да предложи сделка, при която 1 милион евреи ще бъдат „спасени“, ако съюзниците предоставят на германците 10 хиляди камиона. След като пристига в Истанбул, Бранд се среща с турски представители на еврейското управление в Палестина. После, на 26 май на британския върховен комисар за Палестина сър Харолд Макмайкъл е съобщено за тази сделка. Американците също скоро научават за нацисткия план и британската, и американската реакции към предложението започват да се раздалечават. Макар и двете страни по принцип да отхвърлят идеята, те имат различни мнения за това, дали да започнат преговори или не. Бордът за бежанци от войната в Америка, създаден от Рузвелт през януари 1944 година, за да помага на преследваните от нацистите, се заинтригува от идеята. Разбирането на британците, изразено на среща на правителствената комисия за бежанците от войната на 30 май, е, че Хенри Моргентау, движещата сила на Борда за бежанци от войната, е обещал, че Америка ще „спасява“ евреи и че това трябва да доведе до „предложение“ от германците „да освободят дори по-голям евреи“. Моргентау, както британците знаят, е евреин и тази мисъл, заедно с други фактори, като трудностите, които британските власти вече срещат в Палестина, и предизвикателството да се транспортират голям брой евреи по време на война, ще направи британците предпазливи към идеята.
Британците и американците вече са обсъдили проблема със спасяването на евреите на конференцията на Бермудските острови предната година, през април 1943 година. Събирането на политици и съветници от втория ешелон съперничи на конференцията в Евиан от 1938 година по нежеланието си да предложи убежище на голям брой евреи. Също като в Евиан конференцията дори официално не е посветена на евреите, а на „бежанците“. И също като в Евиан британците не искат да приемат голям брой евреи в Палестина. Само шепа журналисти са допуснати на Бермудските острови, за да отразят конференцията и договорените „предложения“ са „конфиденциални“ — привидно защото трябва да бъдат обсъдени със съответните правителства, но подозираме, че е така, защото те не постигат абсолютно нищо. След този неефективен отговор на изтреблението на евреите Рузвелт създава Борда за бежанците от войната.
До началото на юли 1944 година британците и американците все повече се разминават във вижданията си за мисията на Бранд. Американците смятат, че трябва да се предлага убежище на „евреи и подобни личности, чийто живот е в непосредствена опасност“, а британците отвръщат с предложение подобно убежище да бъде предлагано само на определена категория евреи — като деца и религиозни лидери. Практическото значение на тази дискусия е твърде малко и на 7 юли американците решават да уведомят Съветския съюз за мисията на Бранд.
Не е трудно да си представим защо американците смятат за важно да кажат на Съветския съюз за предложението на Айхман. Това е особено чувствителен момент в отношенията между западните съюзници и Съветския съюз. Не само защото на запад току-що е започнал десантът в Нормандия, а и защото Червената армия вече изпълнява Операция „Багратион“, масирана офанзива срещу германската група армии „Център“, която многократно надминава по мащаб десанта. Има и неразрешени политически проблеми, свързани със съветския напредък и бъдещето на Източна Европа, която Червената армия всеки момент ще освободи. Американците смятат, че сега не е време да държат на тъмно Съветския съюз за предложението на нацистите, което би дестабилизирало съюзниците. Никак не е изненадващо, че Съветският съюз отказва веднага сделката. Но в мисията на Бранд има и друг сензационен елемент, за който британците научават, когато започват да разпитват в Кайро Банди Грос, второразредният агент на разузнаването, придружил Бранд в пътуването му. Грос казва, че висши фигури на СС в Будапеща са му наредили да използва мисията, „за да уреди в неутрална страна среща между двама или трима висши офицери от службите за сигурност с двама или трима американски военни с подобен ранг или поне британски офицери, които да преговарят за сепаративен мирен договор между СД и западните съюзници. Джоел Бранд започна да вярва, че истинската цел на мисията е започване на преговори със Запада за излизане от войната. На процеса срещу Айхман през 1961 година той казва: „Впечатлението ми бе, че Химлер използва евреите като подкуп, за да се сдобие с покана за по-големи неща. [Айхман] ми даде ясно да разбера, че предложението за сделката идва от Химлер“.