Химлер знае за сделката „евреи срещу камиони“ и това е потвърдено от следвоенните свидетелства на Курт Бехер и от документи от онова време. Едва ли е възможно мисията да започне без неговото знание и одобрение. Химлер смята, че има позволение да опита този подход, защото през декември 1942 година Хитлер го упълномощава да използва евреите като залог, за да получи твърда валута — стига това действие да доведе до достатъчни количества чужди пари. Но не е вероятно да е получил пълномощно от Хитлер да започне дискусии за сепаративен мирен договор със западните съюзници, дори и само като опит да всее раздор между тях и Сталин. Въпреки че Хитлер е съгласен с разпространяването на дезинформация — той например упълномощава изтичането на информация в Испания за измислен опит на Съветския съюз да търси сепаративен мир — е трудно да си представим, че би влязъл в сепаративни мирни преговори, най-малкото защото ако за тях се разчуе, последствията за германския дух ще са катастрофални.
Що се отнася до Химлер, на този етап е вероятно да опита да започне преговори за излизане от войната. В този контекст има интригуваща загадка около съобщението за британска дешифровка на телеграма от Химлер от 31 август 1944 година. Посланието е пратено директно на Чърчил, който очевидно не знае за съществуването на документа. „Телеграма на Химлер. Запазена и унищожена от мен“, това пише той на бележка в папката. Това е единственият запис за дешифрирана телеграма от Химлер и очевидно единственият от хилядите други германски документи, който е унищожен от Чърчил. Какво е имало в посланието — предложение за мирни преговори? Изглежда никога няма да разберем.
Няколко месеца по-късно, през декември 1944 година Теодор Ондрей, разузнавач от СС, е шокиран, когато научава от шефа си, началникът на нацисткото външно разузнаване Валтер Шеленберг, че Химлер иска да намери път за излизане от войната. „Един ден в средата или края на декември 1944 година Шеленберг ми каза, че Химлер се опитва да осигури сепаративен мир — казва Ондрей. — Шеленберг ми имаше доверие, затова също така ми каза, че Химлер му е споделил това, защото като най-висш разузнавач на Германия и без това ще научи от своите агенти, че се опипва почвата за мир. Затова е споделил с него. Първата ми мисъл беше, че Химлер е най-неподходящият за уреждането на сепаративен мир. Генералът от СС Шеленберг се усмихна и каза: „Невероятно, нали? Подкрепям това, макар да знам, че той е най-неподходящият човек да го извърши“. Така че Шеленберг бе напълно ясен, но по онова време се хващахме за сламки.“
Както ще видим по-нататък, до пролетта на 1945 година Химлер проучва множество възможности да се опита да се споразумее със Запада и, както Хитлер ще реши, „да предаде Германия“. Така че не е трудно да си представим, че той стои зад предложението на Банди Грос от лятото на 1944 година. Може би по това време той просто иска да вбие клин между съюзниците с предложението за сепаративен мир или може би сериозно обмисля излизане от войната и иска да предизвика разговори. Напълно възможно е и да не е решил коя от тези възможности предпочита и да изчаква да види какво ще се случи. Необичайното обаче е, както отбелязват и Шеленберг, и Ондрей, че човекът който в реч в Познан през октомври 1943 година се хвали как е помогнал за „изчезването“ на евреите, може да си представи, че по-малко от година по-късно съюзниците биха преговаряли с него. Но способността на Химлер да се самозаблуждава е огромна.
В края на май и през юни 1944 година в Будапеща Айхман очаква новини за мисията на Бранд. Докато чака, съпругата на Бранд — Ханзи, и предприемчив унгарски евреин на име Рудолф Кастнер провеждат серия от срещи с него. Те се опитват да го убедят да направи жест към съюзниците, за да им покаже, че нацистите сериозно обмислят да освободят евреите. Тези дискусии се появяват около предложението да се прати влакова композиция с евреи в Швейцария. От гледна точка на Айхман това не е лоша идея. Тя би демонстрирала добра воля пред съюзниците и би била средство за измъкване на още пари от унгарските евреи, защото нацистите биха могли да искат заплащане за място в този влак. Имайки предвид интереса на Айхман, Рудолф Кастнер се опитва да я реализира на практика, Знакът на Кастнер“ ще се превърне в обект на критика от страна на еврейската общност и ще доведе до убийството на Кастнер в Израел след войната.