Докладът „Върба — Вецлер“ обикаля из Будапеща през май 1944 година. До края на юни новините са стигнали до Лондон, а до началото на юли са информирани и властите във Вашингтон. Въоръжени с такава автентична разузнавателна информация, най-различни хора — от Рузвелт до краля на Швеция — протестират пред адмирал Хорти за депортирането на унгарските евреи. Дори папата пише на Хорти писмо на 25 юни, като го призовава да преосмисли действията си. Архиепископ Дженаро Веролино, папски дипломат в Будапеща, си спомня, че дори преди появата на доклада „Върба — Вецлер“ те постепенно стигат до извода, че „задължителна работа в чужбина“ означава депортиране. „А депортирането означава изтребление, унищожение. Затова енергично протестирахме, отначало самият нунций, а после и други дипломати.“ Папският нунций в Унгария раздава до 15 хиляди писма, осигуряващи безопасност, на евреи в Будапеща. „Това писмо ми спаси живота — казва Ференц Винер, унгарски евреин. — Спаси ми живота, когато го показах на германски офицер. А избиваха всички останали. Аз бях следващият. Тогава показах писмото на офицера и той ми каза да се махам.“ В светлината на инциденти като този Герхард Ригнер, военновременният представител на Световния еврейски конгрес в Швейцария, твърди, че намесата на Ватикана в Унгария е „единственият пример в историята на Холокоста, когато Ватиканът систематично взима правилно решение“.
Адмирал Хорти трябва да реши какво да прави. Дали да се опита да спре композициите към Аушвиц и така да предизвика гнева на германците, или да ги остави да продължат въпреки протестите? Видни нацисти като Йозеф Гьобелс смятат, че го държат здраво — не само защото успешно го манипулират да „покани“ германските войски в Унгария през март и да съдейства за депортирането на евреите, но и защото вярват, че той вече приветства възможността да прогони евреите от страната си. „Поне вече не пречи на тези, които прочистват обществения живот в Унгария — пише Гьобелс в дневника си на 27 април. — Напротив, той вече е ужасно гневен на евреите и няма никакви възражения да ги използваме като заложници. Дори сам предлага същото… Със сигурност унгарците няма да избягат от еврейския въпрос. Който каже А, трябва да каже и Б, а унгарците започнаха да водят еврейска политика и вече не могат да я спрат. От един момент нататък еврейската политика се движи на собствен ход.“ Това е особено осветляващ запис в дневника, защото Гьобелс недвусмислено заявява вярата си, че нацистите ще се справят със съюзниците си по въпроса с евреите. Ако успеят да изцапат с кръв и техните ръце, те няма да имат друг избор, освен да останат с Третия райх, каквото и да се случи.
Но Хорти не реагира според предвижданията. Макар вече е да е силно компрометиран, той обръща позицията си и на 6 юли казва на германците, че иска депортирането да приключи. Композициите към Аушвиц официално са спрени три дни по-късно. Натискът върху Хорти се е оказал прекалено силен. Макар да смята, че може да разреши депортирането, докато само обикалят слухове — колкото силни и убедителни да са те, — че евреите са избивани, сега, когато вече има ясни доказателства, че те са пращани във фабрика за убийства, той не е готов това да продължи. Особено когато е засипан с протести от чужбина, а и Будапеща е атакувана директно от съюзниците — американците бомбардират унгарската столица на 2 юли. Сега, когато западните съюзници се бият във Франция, а Червената армия напредва в Източна Европа, вече няма как да се скрие от реалността — германците губят войната и един ден победителите ще поискат сметка от колаборационистите. Като спира депортирането, Хорти сигурно си мисли, че има шанс да си създаде алиби. Преценката му е правилна. Въпреки участието на унгарците в жестокости срещу евреите, Хорти избягва наказанието в края на войната. Той се оттегля в крайморски град близо до Лисабон и умира там през 1957 година на осемдесет и осем години.