След като депортират 430 хиляди евреи от Унгария в Аушвиц, германците са готови да направят пауза, преди да продължат с останалите. Все пак това е само един от многото им неуспехи през лятото. Те трябва да се справят не само с отчайващото положение на фронта, но и с кризата на върха на нацистката държава. На 20 юли недоволни офицери от Вермахта се опитват да убият Хитлер, като взривяват бомба в щабквартирата му в Източна Прусия. Хитлер не е ранен сериозно, но издирването на извършителите се превръща в приоритет за германските служби за сигурност.
След покушението срещу него Хитлер — който винаги е бил изпълнен с гняв — става дори още по-гневен. Според генерал Хайнц Гудериан, новоназначения началник на Генералния щаб на германската армия: „Дълбокото недоверие, което той вече изпитваше към човечеството по принцип и по-специално към офицерите от Генералният щаб, сега се превърна в пълна омраза… И без това бе трудно да се общува с него; сега стана мъчение, което се влошаваше месец след месец. Той често губеше контрол и езикът му ставаше все по-агресивен“.
Месец по-късно и друго нещастие сполетява германците — този път на дипломатическия фронт. Румънците искат да излязат от войната. На 5 август Хитлер се среща с румънския лидер маршал Антонеску и използва риторичните си умения, за да се опита да го убеди да продължи да се бие, но голите думи не могат да променят ужасната реалност за румънските войници на фронтовата линия. На 20 август голяма част от румънската войска просто се разпада, след като Червената армия атакува в Яш-Кишиневската операция. На 23 август Антонеску е свален от поста. Румънците преминават на другата страна и влизат във война с Германия.
Но верен на себе си, Хитлер не променя курса. И решимостта му да удължи войната, докато войниците от Червената армия не стигнат до улиците на Берлин, води неизбежно до един последен етап на отвратително разрушение.
18. Убийства докрай (1944–1945)
След като Хитлер решава да се бие докрай, съюзниците се изправят пред своите собствени политически противоречия — на първо място какво да правят с подробната информация за убийствата, извършвани от нацистите в Аушвиц, с която вече разполагат.
Една точка, по която всички са съгласни, е мащабността на ужаса. „Без съмнение това е вероятно най-голямото и най-ужасно престъпление в цялата история на човечеството — пише Чърчил на 11 юли 1944 година — и то е извършено механично и научно от иначе цивилизовани хора в името на една велика държава и на един от водещите народи в Европа… Трябва да се заяви публично, че всеки, свързан с него, ще бъде заловен и убит.“ Но само гневни и заплашителни дум не помагат на евреите, които умират в Аушвиц.
Различни еврейски групи предлагат конкретен отговор на това престъпление — да се бомбардира лагерът. Световният еврейски конгрес в Женева призовава през юни американците да унищожат газовите камери, а когато Чърчил чува за идеята, пише до Антъни Идън на 7 юли: „Вземи всичко, което можеш, от военновъздушните сили и се позови на мен, ако се наложи“. Но призивите да се бомбардира Аушвиц в крайна сметка са отхвърлени. Военновъздушното министерство на Великобритания не е ентусиазирано от идеята по практически причини. Един от проблемите е, че е трудно да се бомбардират газовите камери, без да се убият затворниците в Биркенау. Британците предлагат молбата да бъде обмислена от американците, които са специализирани в дневните бомбардировки. Говорейки от тяхно име, Джон Макклой, заместник-министър на войната, е уклончив. Той изразява съмнения в изпълнимостта на плана и казва, че с него ще отклонят бомбардировачите от други по-важни операции.
Но дори огромните практически трудности да бъдат преодолени и газовите камери в Аушвиц да бъдат бомбардирани, е трудно да си представим как това би спряло убийствата. Кръвопролитието от Празника на урожая в Майданек предната година показва, че германците нямат нужда от газови камери, за да избиват голям брой евреи — автоматите могат да свършат същата работа.
Но уклончивият начин, по който мнозина от участващите във взимането на решението се отнасят към бомбардировката на Аушвиц — член на екипа на Макклой дори пише вътрешноведомствен меморандум, в който се признава, че Макклой иска да спре идеята, — показва по-голям и по-значителен проблем. Той се съдържа във въпроса към съюзниците, поставен от Давид Бен Гурион, председателят на Еврейската изпълнителна агенция и по-късно един от основателите на съвременен Израел, в реч от 10 юли 1944 година: „Ако не евреи, а хиляди английски, американски или руски жени, деца и старци бяха изтезавани всеки ден, изгаряни живи и задушавани в газови камери, — дали щяхте да действате по същия начин?“.