Просвещението променя съдбата на европейските евреи. В ерата на научен и политически напредък много традиционни вярвания са поставени под съмнение. Дали например евреите „заслужават“ страданията си, или са просто жертви на предразсъдъци? През 1781 година немският историк Кристиан Вилхелм фон Дом се изказва в полза на еманципацията на евреите и отбелязва: „Всичко, в което обвиняват евреите, е резултат от политическите условия, в които те живеят сега“. Във Франция след „Декларацията за правата на човека“ от 1789 година евреите са обявени за „свободни и равни“ пред закона граждани. През XIX век в Германия падат много от забраните пред евреите, включително и тези, ограничаващи професиите, с които могат да се занимават.
Но всички тези свободи си имат своята цена. Защото по времето, когато немските евреи се радват на новите си възможности, страната преминава през огромна промяна. Никоя европейска страна не се променя толкова бързо, както Германия през втората половина на XIX век. Производството на въглища се увеличава от 1,5 милиона тона през 1850 година до 100 милиона тона през 1906 година. Населението нараства от 40 милиона през 1871 година до над 65 милиона до 1911 година. Германия се променя и политически след обединението на страната през 1871 година. В резултат на всичко това мнозина започват да задават сериозни въпроси за културната и духовната природа на тази нова нация. И не на последно място: „Какво означава да си германец?“.
Вярващите в мощта на Volk дават един от отговорите. Макар обикновено да се превежда като „народ“, значението на Volk не може да се предаде на друг език само с една дума. Защото за теоретиците му това е почти мистична връзка между група хора, които говорят един и същ език и имат общо културно наследство, получено през пръстта на родната им земя. След бурния растеж на градовете и появата на замърсяването от новопостроените фабрики те започват да проповядват величието на германската провинция и по-специално силата на гората. В "Xond und Leute“ („Земята и хората“), една от най-прочутите прослави на понятието, проф. Вилхелм Хайнрих Рил пише: „Един народ би трябвало да отмре, ако спре да разбира наследството на горите, от които получава сила и младост. Ние трябва да пазим горите не само за да палим печките си през зимата, но и за да поддържаме пулса на народа, той да бъде стоплен и щастлив и германците да си останат германци“. Рил, който пише в средата на XIX век, предупреждава за опасностите, криещи се не само в разрастването на градовете, но и в този символ на модерността, железниците: „Фермерът усеща особено силно, че не може да остане „традиционен фермер“ край новите железници… всички се страхуват да не се превърнат в нещо различно, а тези, които искат да ни откраднат характерния начин на живот, са по-скоро от спектъра на ада, а не добри духове“.
Понятието Volk впоследствие ще придобие огромна важност за Хитлер и нацистите. Министърът на нацистката пропаганда Йозеф Гьобелс дори поръчва специален филм, излязъл през 1936 година и озаглавен „Ewiger Wald“ („Вечната гора“), който прославя силата и значението на гората и селския фермер. „Нашите предци са били горски хора“, се казва в рекламното съобщение за филма, „техният Бог е живял в светите гори, тяхната религия произхожда от гората. Никой народ не може да живее без гора, а тези народи, които са виновни за обезлесяването, ще потънат в забрава…“ Последният коментар във филма подсилва връзката между Volk и гората: „Народът, също като гората, ще остане завинаги!“.
Преди Първата световна война най-популярното младежко движение в Германия е „Wandervogel" („Скитник“), организация, която призовава младите мъже и жени да пътуват из провинцията и да възстановят връзката между германския народ и земята. „Това бе духовно движение“, казва Фридолин фон Спаун, който се присъединява към „Скитник“ като юноша. „Беше реакция срещу епохата на император Вилхелм, която отдаваше най-голямо значение на индустрията и търговията.“ Други млади германци се и присъединяват към групи като Германската гимнастическа лига и спортуват на открито. „За първи път видях свастика в Германската гимнастическа лига“, казва Емил Клайн, който членува в организацията преди Първата световна война. „Четирите F — frisch [свеж], fromm [благочестив], fröhlich [щастлив], frei [свободен] — бяха обединени в двойна свастика на бронзовите значки, които носехме като отличителен знак.“ Свастиката е възприета от много Volk групи. Те вярват, че този древен символ, използван от различни култури в миналото, представлява връзката с предците им, донякъде и защото подобни знаци са открити и в германски археологически находки.