Идеята, че човешките същества могат да бъдат различавани по раса и че някои „раси“ са по-висши от другите, получава квазиинтелектуална подкрепа с публикуването през 1815 година на „Essai sur l 'inegalite des races humaines“ („Есе за неравенството на човешките раси“) от Артур дьо Гобино. Гобино, който има дипломатическо, а не научно образование, рисува свят, в който има три раси, „черни, жълти и бели“. От тях „негроидната разновидност е най-нисша и се намира в дъното на стълбицата“. Жълтите са „очевидно по-висши от черните“, но „са неспособни да създадат цивилизовано общество; те не могат да му осигурят нервна мощ, нито да задвижат пружините на красотата и действието“. Най-високо в расовата йерархия е „бялата раса“. Те изпитват „забележителна и дори крайна любов към свободата“. Затова „историята ни учи“, че „всички цивилизации произлизат от бялата раса и никоя от тях не може да съществува без нейна помощ, а обществото ще бъде велико и великолепно само ако запази кръвта на благородната група, която го е създала…“ Гобино също така вярва, че всички европейски „цивилизации“ — включително и тази на, германските раси“ — са били създадени „поне частично“ от хора, наречени „арийци“, които са мигрирали в Европа от Индия.
Хюстън Стюарт Чембърлейн, писател, роден в Англия, който по-късно става немски гражданин, поставя всичко това в антисемитска перспектива със своя текст „Die Grundlagen des XIX Jahrhunderts “ („Основи на XIX век“), публикуван през 1899 година. Книгата постига широко разпространение, и то не само в Германия. В своето прочувствено въведение към английското издание лорд Рийдсдейл пише, че книгата е „бързо обявена за един от шедьоврите на столетието“ и че „образованието и научните способности на Чембърлейн“ са дали „плод за доброто на света“. Чембърлейн твърди, че докато арийците представляват съвършеният идеал, евреите въплъщават точно обратното.
Макар някои евреи на пръв поглед да са трудно отличими от арийците, всъщност са „чужд азиатски народ“, който „чрез най-долни средства е добил огромно богатство“. Но тъй като само евреите и германската раса са успели да се опазят „чисти“, от това следва, че тези две „раси“ — арийската и еврейската — водят люта борба за върховенство.
Разбираемо е, че Чембърлейн и Хитлер имат много общо. Когато се запознават през 1923 година, Чембърлейн казва, че в резултат на тази среща „състоянието на душата му“ се е променило „с един замах“. В отговор нацистите приемат Чембърлейн като един от тях. Неговият седемдесети рожден ден през септември 1925 година е широко отразен в нацисткия вестник „Volkischer Beobachter" („Народен наблюдател“), а „Основи на XIX век“ става почитан от тях текст.
Мнозина, особено от расата, която Чембърлейн и Дьо Гобино определят като „висша“, са привлечени от тази расистка теория. Идеята, че е възможно да прецениш стойността на един индивид само по външността му, се оказва съблазнителна. В популярния немски роман „Хелмут Харинга“ (1910) съдия не може да приеме, че Харинга е виновен, защото изглежда толкова чист. Това е урок, който Хайнрих Химлер, райхсфюрерът на СС, взема много присърце. При посещение на подразделение на СС през 1938 година погледът му е привлечен от един войник само заради външността му. Единствено заради начина, по който изглежда, Химлер го определя като „способен германец с добра кръв“. След като се запознава с произхода му, той иска войникът да бъде повишен.
Към тази токсична смес от „традиционен“ Volk и „расов“ антисемитизъм трябва добавим още една съставка — зараждането на евгеничното движение. Думата евгеника (буквално, добра раса“ от гръцки) е създадена от английския учен Франсис Галтън. През 1869 година в „Наследственият гений“ той заявява, че ключовият въпрос, който би трябвало да си зададе обществото, е прост — на кого да бъде позволено да се размножава? Той пише, че чрез „внимателен подбор“ е възможно „да се създаде много надарена човешка раса посредством разумни бракове в продължение на няколко последователни поколения“. Обществото трябва да признае, че „всяко поколение има огромна власт над естествените дарби на следващото“ и затова има дълг „към човечеството да изследва обхвата над тази власт и да я упражни, без да проявява неразумност, за да бъде тя най-благоприятна за бъдещите обитатели на планетата“.
Галтън не защитава идеята, че на някои хора трябва да бъде забранено да се размножават, но други го правят. През 1895 година Алфред Плоц, германец, почитател на евгениката, или „расовата хигиена“, както той я нарича, повдига въпроса, лекарите да решават дали бебетата да живеят, или да умрат на основата на расовата им стойност. Той също така казва: „Защитниците на расовата хигиена не биха имали много аргументи против войната, тъй като те я разглеждат като едно от средствата нациите да продължат да се борят за съществуване“. Той дори предлага по време на битка „по-нисшите“ човешки същества да бъдат използвани като „пушечно месо“ и да бъдат поставяни в голяма опасност.