По-трудно можем да преценим какво точно е отношението на Хитлер към евреите преди Първата световна война. Той живее във Виена между 1908 и 1913 година и се възхищава на кмета Карл Люгер — отявлен антисемит, — който твърди, че еврейската власт над вестниците и капиталите е „най-ужасен тероризъм“ и заявява, че иска да освободи християните от „еврейската доминация“. Той също така вярва, че евреите са „най-големият враг на германския народ“. Но е спорно дали сам Хитлер някога изразява такива възгледи по онова време. Сигурно е обаче, че е готов да сключва сделки с еврейски търговци, когато продава картини във Виена. Може би, както предполага един виден учен, той е просто „прагматичен“ при срещата си с евреите, но въпреки това попива виенския антисемитизъм. Просто няма как да знаем със сигурност.
Няма никакво съмнение обаче, че Хитлер от все сърце подкрепя немската кауза през Първата световна война и с радост се възползва от възможността да вземе участие в конфликта. През август 1914 година той моли да бъде приет в баварски полк и така става войник от немската, а не от австрийската армия. Хитлер е отявлен пангерманец и макар че е роден в Австрия, се смята преди всичко за германец. Той е храбър войник и е награден с „Железен кръст“ първа степен. През Втората световна война носи същия този „Железен кръст“ на куртката си. Но премълчава, че еврейски офицер на име Хуго Гутман го препоръчва за наградата.
До 1916 година войната върви зле за германците. На фронтовата линия се възцарява патова ситуация, а у дома има недостиг на храна. Идеята за бърза победа — на която се основават плановете на Германския генерален щаб — вече е обявена за фантазия. Хората търсят кого да обвинят за трудностите на Германия; и мнозина започват да винят евреите. Пруският военен министър заявява, че министерството му „непрекъснато“ получава оплаквания от „населението като цяло“, че „голям брой мъже от израилтянската вяра“ бягат от служба на фронтовата линия. В резултат на това се провежда преброяване, което трябва да определи колко евреи на практика участват във войната. Резултатите от това проучване никога не са публикувани официално. Подозрението е, че след като немските власти установяват, че събраните от тях данни показват как германските евреи носят своя дял от бремето на войната, скриват информацията, вместо да покажат, че обвиненията срещу евреите са неверни.
Факт е, че делът на евреите в армията е пропорционален на дела на неевреите. Въпреки това продължава да се разпространява лъжата, че те някак си успяват да избягат от дълга си към родината. През 20-те години на XX век например вестник "Der Schiid“ („Щит“) публикува вулгарна статия, в която се твърди, че „край фронтовата линия е направена полева болница за евреи, която е чудесно оборудвана с последните достижения на медицината и се обслужва изцяло от еврейски екип. След осем седмици престой тя приела първия си пациент, който пристигнал, пишейки, след като върху крака му паднала пишеща машина“.
Не за първи път в историята евреите се превръщат в жертвен агнец. Ваптер Ратенау, виден еврейски индустриалец и политик, пише пророчески думи до свой приятел през 1916 година: „Колкото повече евреи биват избивани [в битки] в тази война, толкова по-безсрамно враговете им доказват, че те само седят зад фронтовата линия, за да се занимават със спекула. Омразата ще се удвои и утрои“.
Начинът, по който завършва Първата световна война за Германия, дава на антисемитите още възможности да обвиняват евреите. Първо, защото след примирието от ноември 1918 година започва социалистическо въстание.
Echo" („Рурско ехо“) обявява: „Червеното знаме трябва да се развее победоносно над цяла Германия. Германия трябва да стане съветска република и в съюз с Русия да се превърне в трамплин за предстоящата победа на световната революция и световния социализъм“. През април 1919 година революционерите провъзгласяват „съветска република“ в Бавария. Комунистите, водени от Евгени Левине, се опитват да наложат крайни социалистически политики и изземват скъпи апартаменти от собствениците им, за да настанят в тях бедните. Те постигат целите си с насилие — десет техни затворници са убити на 30 април. През май 1919 година десни паравоенни образувания, „Свободните корпуси“ {Freikorps), съставени от наемници, минават през Бавария, влизат в Мюнхен и разгромяват комунистите. Те стоварват кърваво отмъщение върху революционерите и избиват повече от хиляда от тях.