Нейната беше от тънка пластмаса и сякаш дъхтеше на тамян. Доближих я до носа си, миризмата стана по-силна. Вече не се съмнявах: беше на тамян. Върху визитната картичка с ясни черни букви на един ред пишеше:
Малта ли? Погледнах визитката от другата страна. Беше празна.
Докато умувах над значението на името върху картичката, сервитьорът дойде и остави пред жената пълна с лед чаша, в която наля някъде до средата тоник. Върху ръба на чашата бе закрепен резен лимон. Появи се и келнерката, която носеше върху подноса сребрист на цвят кафеник. Сложи пред мен чаша и я напълни с кафе. С едва доловимото движение на човек, който пъха листче с лошо предсказание, остави и касовата бележка върху масата и се отдалечи.
— Празна е — обясни ми Малта Кано. Още гледах обратната страна на визитката й. — Само името ми. Не е нужно да посочвам и телефон, и адрес. Никой не ми се обажда. Аз търся хората.
— Ясно — отвърнах аз.
Този безсмислен отговор увисна над масата като плаващия във въздуха остров от „Пътешествията на Гъливер“.
Жената хвана чашата с две ръце и отпи през сламката малка глътчица. Съвсем леко се навъси и отмести встрани чашата, сякаш бе изгубила всякакъв интерес към нея.
— Малта не е истинското ми име — каза жената. — Кано е истинско, но Малта е професионален псевдоним, идва от остров Малта. Ходили ли сте някога в Малта, господин Окада?
Казах, че не съм ходил. Никога не бях ходил в Малта и в близко време не смятах да я посещавам. И през ум не ми беше минавало да ходя там. Единственото, което знаех за Малта, бе оная отвратителна композиция „Пясъците на Малта“, изпълнявана от Хърб Алпърт.
— Навремето живях там — поясни жената. — В продължение на три години. Водата в Малта е ужасна. Не става за пиене. Като разредена морска вода. И хлябът им е солен. Но не защото слагат сол, а защото водата, с която го месят, е солена. Но хлябът не е лош. Харесвам го.
Кимнах и отпих от кафето.
— Но колкото и да е лоша водата на Малта, има едно място, където тя действа благотворно върху стихиите вътре в тялото. Тази вода е много особена, дори мистична, и се намира само на едно място на острова. Изворът е в планината, от селото в подножието й е изкачване няколко часа. Не може да се пренася. Ако се пренесе, губи силата си. Единственият начин да я опитате е да отидете там. За тази вода се споменава в летописи още от времето на кръстоносните походи. Наричат я духовна вода. И Алън Гинзбърг е ходил веднъж да пие от нея. Както и Кийт Ричардс. Живях в селцето в полите на планината в продължение на три години. Отглеждах зеленчуци и се учех да тъка. Всеки ден се качвах до извора и пиех от тази жива вода. От седемдесет и шеста до седемдесет и девета година. Веднъж цяла седмица пих само от водата и не съм слагала и залък в уста. В продължение на една седмица не бива да ядете, трябва да пиете само от водата. Там се изисква такава дисциплина. Може да се нарече и религиозен аскетизъм. Така пречиствате тялото си. Лично аз се чувствах прекрасно. Ето защо, когато се върнах в Япония, избрах професионалния псевдоним Малта.
— А каква е професията ви?
Жената поклати глава.
— Това не ми е професията в тесния смисъл на думата. Не взимам пари. Консултантка съм. Разговарям с хората за телесните стихии. Участвам и в изследвания на вода, която влияе благотворно на стихиите в тялото. За мен парите не са проблем. Разполагам с достатъчни. Баща ми е лекар, предоставил е на мен и по-малката ми сестра нещо като попечителски фонд в акции и недвижими имоти. Тези неща ги движи един счетоводител. Имаме добра годишна рента. Написала съм и няколко книги, които ми осигуряват малък доход. Занимавам се със стихиите в тялото на доброволни начала. Ето защо върху визитната ми картичка няма адрес и телефон. Аз сама търся хората.
Кимнах, но това бе просто движение на главата: нямах представа за какво ми говори. Разбирах отделните думи, които изричаше, но изобщо не схващах цялостния смисъл.
Стихиите в тялото ли?
Алън Гинзбърг ли?
Ставаше ми все по-неудобно. Не съм от хората, надарени с изострена интуиция, но колкото повече седях с тази жена, толкова повече ми се струваше, че се задават неприятности.
— Извинете — подхванах аз, — но бих ви помолил да ми обясните всичко от начало, едно по едно. Преди малко разговарях с жена си и единственото, което тя ми каза, бе да се срещна с вас и да обсъдим изчезналия котарак. Да ви призная, не разбирам за какво точно ми говорите. Има ли нещо общо с котарака?