— Има — потвърди жената. — Но преди да стигна до него, бих искала да споделя с вас нещо, господин Окада. — Тя отново отвори металната закопчалка на дамската си чанта и извади бял плик. Вътре имаше снимка, която жената ми подаде. — Сестра ми — обясни.
Беше цветна моментална фотография на две жени. Едната беше Малта Кано, на снимката също беше с шапка — с жълта плетена шапка. И този път шапката изобщо не се връзваше с дрехите й. Сестра й — предположих, че това е по-малката й сестра, за която спомена — беше в костюмче в меки тонове и с шапка в същия цвят, каквито са се носели в началото на шейсетте. Ако не ме лъжеше паметта, по онова време май са наричали такива цветове „шербетени“. Едно обаче беше сигурно: сестрите си падаха по шапките. По-малката беше с прическа точно като на Жаклин Кенеди от годините в Белия дом, напръскана с много лак за коса. Беше попрекалила с грима, но нямаше да се изсипя, ако я нарека красива. Беше някъде на двайсет-двайсет и пет години. Върнах снимката на Малта Кано, която я прибра в плика и го пъхна в дамската си чанта, а после щракна закопчалката.
— Сестра ми е пет години по-малка от мен — обясни тя. — Беше осквернена от Нобору Ватая. Жестоко изнасилена.
Страхотно! Идеше ми да се махна тутакси оттук. Но не вървеше просто да стана от стола и да си тръгна. Извадих от джоба на сакото носна кърпа, избърсах си устата и я прибрах в същия джоб. После се изкашлях.
— Какъв ужас — казах аз. — Не съм чувал нищо, но ако наистина е посегнал на сестра ви, моите най-искрени извинения. Но съм длъжен да ви кажа, че нямам нищо общо с шурея си. В случай че очаквате някаква…
— Нищо не очаквам, господин Окада — заяви жената. — Не ви обвинявам за нищо. Ако има виновен за случилото се, това съм аз. Не внимавах. Не предпазих сестра си. За съжаление някои събития ми попречиха да го сторя. Случват се такива неща, господин Окада. Както знаете, живеем в свят на насилие и хаос. А в този свят има места, където насилието и хаосът са още по-големи. Разбирате ли какво ви казвам, господин Окада? Станалото станало. Сестра ми ще се възстанови от раните и позора. Трябва да го направи. За щастие не са смъртоносни. Казах й, че е могло да се случи нещо много-много по-страшно. Притеснявам се най-вече за стихиите в тялото й.
— Стихиите в тялото й — повторих аз.
Тези „стихии“ явно й бяха любима тема.
— Не мога да ви обясня подробно как всички тези обстоятелства са свързани помежду си. Дълго и сложно е и макар да не влагам в думите си неуважение към вас, господин Окада, на този етап всъщност е невъзможно да схванете истинския смисъл на тази история, защото става въпрос за свят, с който се занимаваме професионално. Не съм ви поканила тук, за да изразявам съжалението си по този повод. Вие, естествено, нямате никаква вина за случилото се. Просто исках да знаете, че макар и временно, стихиите на сестра ми бяха осквернени от господин Ватая. Някога в бъдеще вие двамата с нея ще имате някакъв допир. Както вече ви обясних, тя ми е асистентка. Сега вероятно е най-добре да знаете какво се е случило между нея и господин Ватая и да сте наясно, че стават и такива неща.
Последва кратко мълчание. Малта Кано ме погледна така, сякаш ми казваше: Много ви моля, помислете за това, което ви съобщих. Че Нобору Ватая е изнасилил сестра й. За връзката между изнасилването и стихиите в тялото й. И за връзката между тях и изчезването на котарака.
— Да разбирам ли — престраших се да попитам аз, — че нито вие, нито сестра ви не възнамерявате да подадете жалба… да отидете в полицията?…
— Не, разбира се, няма да правим такова нещо — заяви с безизразно лице Малта Кано. — Всъщност не виним никого. Просто ни се ще да си изясним какво е предизвикало подобно нещо. Ако не си изясним този въпрос, никак не е изключено да се случи нещо още по-страшно.
При тези думи ми поолекна. Не че щях да страдам особено, ако осъдеха Нобору Ватая за изнасилване и го пратеха в затвора. Заслужаваше си го. Но братът на Кумико беше доста известен. Ако го арестуват и го изправят пред съд, жена ми ще страда ужасно. Поне заради собственото си душевно здраве предпочитах всичко да се потули.
— Можете да бъдете сигурен — рече Малта Кано, — че днес поисках да се срещнем единствено заради изчезналия котарак. Точно по този въпрос господин Ватая се обърна към мен за съвет. Госпожа Окада се бе обърнала към него, а той на свой ред потърси мен.