Известно време след сватбата обаче полагах доста усилия, за да закрепя отношенията в рамките на нормалното. Не ще и дума, най-нищожните измежду тях се изискваха именно за тези месечни срещи с господин Хонда.
Всички разноски се поемаха от бащата на Кумико. От нас се искаше само веднъж в месеца да отскочим с бутилка саке до господин Хонда в Мегуро, да чуем какво има да ни казва и да се приберем. Нищо повече.
Господин Хонда ни стана симпатичен веднага. Беше мил старец, още щом зърнеше бутилката саке, която му носехме, лицето му грейваше. Харесвахме го във всяко отношение — с изключение може би на телевизора, който той надуваше до дупка, защото недочуваше.
Посещавахме го винаги сутрин. И зиме, и лете краката му бяха в огнището, което палеше във вдлъбнатина в пода. През зимата старецът ги увиваше с ватено одеяло, за да запази топлината от разгорелите се въглища в огъня. През лятото не се нуждаеше нито от одеялото, нито от огъня. Господин Хонда бе доста прочут гадател, но живееше много скромно, дори аскетично. Къщата му беше малка, с тясно входно антре, където се вместваше най-много един човек, който да си обуе или събуе обувките. Рогозките по пода бяха много износени, пукнатите стъкла по прозорците бяха прихванати с лепенки. От другата страна на улицата имаше автосервиз, където вечно някой крещеше колкото му глас държи. Господин Хонда носеше кимоно, което на вид наподобяваше нещо средно между халат и работна престилка. По нищо не личеше кимоното да е било прано в близкото минало. Старецът живееше сам, имаше една жена, която идваше да му готви и да чисти. Кой знае защо обаче, не й разрешаваше да му изпере робата. Отстрани на хлътналите му бузи се белееха редки бакенбарди.
Ако нещо в дома на господин Хонда можеше да се нарече внушително, това бе огромният цветен телевизор. Той сякаш изпълваше с грамадното си присъствие малката къща. Винаги беше настроен на държавния канал НХК. Старецът гледаше само него — и аз не знам защо, дали защото го харесваше, или защото не му се занимаваше да го превключва, или самият му телевизор не хващаше други канали.
Обредната ниша в стаята бе украсена не с икебана или калиграфски свитък, а с огромния телевизор и господин Хонда винаги седеше с лице към него, като разбъркваше пръчиците за гадаене по масата над подовото огнище, а през това време НХК неспирно огласяше всичко наоколо с готварските си предавания, с напътствия как да се грижим за своя бонзай, с последните новини или с политически дебати.
— Ти, синко, май не си за юрист — рече веднъж господин Хонда, но видът му беше като на човек, който говори някому на двайсетина метра разстояние.
— Така ли?
— Да, май не си. Законът в крайна сметка властва над нещата в този свят. Светът, където сянката е сянка и светлината — светлина, ин е ин, а ян е ян, аз съм аз, а той е той. „Аз съм аз, той е той: есенен залез.“ Но ти, синко, не си от този свят. Светът, от който си, е над или под него.
— Кой е по-добър? — попитах аз просто от любопитство. — Светът над или под този свят?
— Никой не е по-добър — отвърна старецът. След кратък пристъп на кашлица той изплю в хартиената салфетка храчката, огледа я внимателно, после намачка салфетката и я хвърли в кошчето. — Тук не става въпрос за по-добър и по-лош свят. Важното е да не се противиш на потока. Трябва да се извисяваш, когато от теб се иска да се извисиш, и да се снишаваш, когато от теб се иска да се снишиш. Когато трябва да се извисиш, намери най-високата кула и се качи на върха й. Когато трябва да се снишиш, намери най-дълбокия кладенец и слез на дъното му. А когато няма поток, стой мирен. Ако се съпротивляваш на потока, всичко пресъхва. А ако всичко пресъхне, светът е мрак. „Аз съм той, той е аз: пролетна вечер.“ Откажи се от себе си, и ти си ти.
— Сега сигурно е един от онези периоди, когато няма поток? — попита Кумико.
— Какво?
— СЕГА СИГУРНО Е ЕДИН ОТ ОНЕЗИ ПЕРИОДИ, КОГАТО НЯМА ПОТОК — изкрещя тя.
— Сега няма поток — потвърди господин Хонда и закима на себе си. — Сега е време да стоиш мирен. Не прави нищо. Само се пази от вода. Някога в бъдещето този младеж вероятно ще страда много заради вода. Заради вода, която я няма там, където би трябвало да я има. Вода, която я има там, където би трябвало да я няма. При всички положения се пази много, много от вода.