Та родителите се запретнали да внушават и на невръстния Нобору Ватая своята съмнителна философия и изкривена представа за света. Треперели му като на писано яйце, намирали му най-добрите частни учители, които можело да се купят с пари. При всеки успех му набавяли каквото си поиска. Детството му преминало в изключителен материален разкош, но когато той навлязъл в най-чувствителния и уязвим етап от живота, нямал време за момичета, нито възможност да палува с другите момчета. Волю-неволю трябвало да хвърля всички усилия да се закрепи като първенец. Не знам дали на Нобору Ватая му е харесвало да живее така. Кумико също не знаеше. Той не беше от хората, които ще седнат да разкриват чувствата си: пред сестра, пред родители, пред когото и да било. Пък и е нямал избор. Според мен някои мисловни модели са толкова елементарни и едностранчиви, че нищо не може да им се противопостави. При всички положения Нобору Ватая завършил елитната частна гимназия, записал икономика в прочутия Токийския университет и се дипломирал с отличие.
Баща му очаквал да стане държавен служител или да отиде на работа в някоя голяма корпорация, той обаче предпочел научното поприще. Не бил глупак. Знаел за какво го бива най-много и че мястото му не е в истинския свят на сътрудничеството, а в свят, където се искат дисциплина и неотклонно прилагане на познанията и който възнаграждава индивидуалните умения на интелекта. Заминал на двегодишна специализация в Йелския университет, после се върнал в университета в Токио. Скоро след това се поддал на увещанията на родителите си и се оженил по сметка, бракът му обаче издържал всичко на всичко две години. След развода се върнал да живее при родителите си. По времето, когато се запознах с Нобору Ватая, той вече си беше напълно оформен особняк и доста неприятен тип.
Някъде две години след като се ожених за Кумико, шуреят ми издаде голяма дебела книга. Беше икономически труд, пълен с термини, и аз не разбрах изобщо какво иска да каже. Не намирах смисъл в нито една страница. Не че не опитах, ала не схващах дори заглавията на главите, защото всичко в книгата ми се струваше неразгадаемо. Дори не можех да определя защо е така, дали защото съдържанието е трудно, или защото книгата е написана лошо. Но другите икономисти обявиха труда за велик. Един от рецензентите оповести, че „става дума за съвършено нов вид икономика, за труд, написан през съвършено нова призма“, но това бе единственото, което схванах и от самата рецензия. Не след дълго средствата за масово осведомяване обявиха Нобору Ватая за „герой на новото време“. Появиха се цели книги с анализи на труда му. Два от въведените от него изрази: „икономика на половия нагон“ и „икономика на отделителната система“, се превърнаха в крилати фрази. Вестниците и списанията поместваха обширни портрети за Нобору Ватая като един от най-ярките интелектуалци на съвременността. Направо не можех да повярвам, че човек, написал такава статия, е разбрал какво Нобору Ватая казва в книгата си. Съмнявах се, че дори са я разгръщали. Но подобни неща не ги притесняваха. Нобору Ватая беше млад, несемеен и достатъчно умен, за да напише книга, която никой не разбира.
Тя го направи прочут. Всички списания го канеха да пише критични материали. Той се появяваше по телевизията, за да изказва мнения по политически и икономически въпроси. Не след дълго започна да присъства редовно в едно от обзорните политически предавания. Който го познаваше (включително ние с Кумико), не бе и подозирал, че Нобору Ватая става за такава роля. Всички го смятаха за човек на науката, който се вълнува само от своята тясно специализирана област. Но светът на средствата за масово осведомяване му се услади и той направо се развихри. Беше неотразим. Изобщо не се притесняваше от насочените към него камери. Дори обратното, пред тях като че ли се отпускаше повече, отколкото в живота. Наблюдавахме изумени това внезапно преображение. Нобору Ватая, когото виждахме по телевизията, обличаше скъпи костюми и слагаше вратовръзки, които пасваха идеално на тях, носеше очила с изискани рогови рамки. Косата му беше подстригана по последната мода. Очевидно му помагаха професионалисти. Никога дотогава не го бяхме виждали да излъчва такъв лукс. И макар самият телевизионен канал да му осигуряваше дрехите, шуреят ми ги носеше с лекота, така, сякаш цял живот се е обличал само така. Кой е този човек, запитах се, когато го видях първия път. Къде е истинският Нобору Ватая?