Значи така изглеждала Крита Кано. Поканих я да влезе, отведох я да седне на канапето, стоплих кафето и й предложих една чаша. Обядвала ли е, попитах. Виждаше ми се гладна. Не, не била обядвала.
— Но вие не се безпокойте — побърза да добави жената. — Рядко обядвам.
— Сигурна ли сте? — попитах я аз. — Веднага ще ви направя сандвич. Не се притеснявайте. Обичам да приготвям разни неща. Изобщо няма да ме затрудни.
Тя отговори с едва доловимо поклащане на главата.
— Много мило от ваша страна, но наистина не съм гладна. Не си правете труда. Чаша кафе е повече от достатъчна.
Въпреки това донесох чиния курабийки — за всеки случай. Крита Кано изяде с неприкрито удоволствие четири. Аз изядох две и си изпих кафето.
След курабийките и кафето жената като че се поотпусна.
— Днес към дошла при вас като представителка на по-голямата си сестра, Малта Кано — обясни гостенката. — Истинското ми име не е Крита, разбира се. Всъщност се казвам Сецуко. Взех псевдонима Крита, когато станах асистентка на сестра си. От професионални съображения. Крита е древното име на Крит, но аз не съм свързана по никакъв начин с острова. Никога не съм ходила там. Сестра ми Малта избра името — да пасва на нейното. Ходили ли сте някога на остров Крит, господин Окада?
За съжаление не, отговорих аз. Не съм ходил никога на остров Крит и в близко бъдеще не възнамерявам да го посещавам.
— Лично аз си мечтая да отида някога — сподели Крита Кано и кимна изключително съсредоточено. — Крит е гръцкият остров, който се намира най-близо до Африка. Голям е, преди много време там е процъфтявала велика цивилизация. Сестра ми Малта е ходила и там. Разправя, че било много хубаво. Със силни ветрове и прекрасен мед. Луда съм по меда.
Кимнах. Аз пък не съм луд по меда.
— Дошла съм да ви помоля за една услуга — продължи Крита Кано. — Бих искала да взема проба от водата в дома ви.
— От водата ли? — учудих се аз. — От водата в чешмата?
— Да — потвърди жената. — А ако случайно наблизо има и кладенец, бих искала да взема проба и от водата в него.
— Съмнявам се. В смисъл че наистина има кладенец в квартала, но е в чужда градина и е сух. Вече няма вода.
Крита Кано ме погледна объркано.
— Сигурен ли сте? — попита тя. — Сигурен ли сте, че в него няма вода?
Спомних си как парчето тухла, което момичето метна в кладенеца на празната къща, отекна със сух тъп звук.
— Да, в него няма вода, повече от сигурен съм.
— Ясно — рече Крита Кано. — Добре тогава. В такъв случай, ако не възразявате, ще взема проба само от чешмата ви.
Заведох я в кухнята. Тя извади от скъпата си бяла кожена чанта две шишенца като от лекарства. Напълни едното с вода и завинти много внимателно капачето. После каза, че иска да вземе проба и от банята. Заведох я и там. Без да обръща внимание на бельото и чорапите, които Кумико бе окачила да се сушат. Крита Кано пусна чешмата и напълни и другото шишенце. След като го затвори, го преобърна да провери дали не тече. Капачките на шишенцата бяха с различни цветове: синя за водата в банята и зелена — за водата в кухнята.
След като седна отново на канапето в хола, жената прибра двете флакончета в малка пластмасова хладилна чантичка и затвори ципа. Сложи я внимателно в бялата си кожена дамска чанта, чиято метална закопчалка щракна сухо. Ръцете й се движеха вещо и обиграно. Посетителката очевидно го беше правила многократно.
— Много ви благодаря — рече Крита Кано.
— Готово ли е? — попитах аз.
— Да, за днес приключих — отвърна тя.
Приглади полата си, пъхна дамската си чанта под мишница и понечи да стане.
— Почакайте малко — спрях я аз, донякъде объркан. Не очаквах да си тръгне толкова внезапно. — Почакайте, ако обичате. Жена ми иска да знае какво е станало с котарака. Няма го вече две седмици. Ако изобщо знаете нещо, бих искал да ми кажете.
Все така стиснала бялата дамска чанта под мишница. Крита Кано ме гледа известно време, после кимна бързо няколко пъти. Докато мърдаше глава, извитите навън краища на косата й се поклащаха с лекота, присъща на началото на шейсетте години. Когато мигаше, дългите й изкуствени мигли се мърдаха нагоре-надолу като ветрилата с дълги дръжки в ръцете на робите, каквито сме виждали по филмите за древен Египет.