На това място Крита Кано си пое дълбоко въздух. На масата пред нея бяха оставени чинийката с черупките от яйцата и празната чаша от кафето. Върху скута на жената се белееше и носната кърпа, която тя бе сгънала толкова старателно. Сякаш за да си припомни за времето, Крита Кано погледна часовника върху лавицата.
— Съжалявам много — рече тя приглушено и тихо. — Нямах намерение да говоря толкова дълго. Отнех ви прекалено много време. Няма да ви се натрапвам повече. Не знам как да ви се извиня, че ви досаждах тъй дълго.
Тя стисна дръжката на скъпата си бяла кожена чанта и стана от канапето. Това ме завари неподготвен.
— Почакайте, ако обичате — казах смаян. Не исках да оставя разказа недовършен. — Ако се притеснявате, че ми отнемате време, няма страшно. Свободен съм чак до вечерта. След като ми разказахте дотук, защо не продължите до края? Сигурен съм, че историята ви не свършва с това.
— Разбира се, че не свършва — потвърди жената и стиснала с две ръце дръжката на дамската си чанта, ме погледна отгоре. — Това, което ви разказах дотук, е нещо като увод.
Помолих я да почака малко и отидох в кухнята. Застанах пред мивката и на два пъти си поех дълбоко въздух. После извадих от шкафчето две стъклени чаши, сложих в тях лед и ги напълних с портокалов сок от хладилника. Наредих ги върху малък поднос и ги занесох в хола. Извърших всичко това преднамерено бавно, но заварих жената точно където я бях оставил. Докато слагах чашите със сока на масата. Крита Кано явно си промени решението. Пак седна на канапето и остави дамската чанта отстрани.
— Искате да ви разкажа историята си чак до края ли? — попита тя. — Сигурен ли сте?
— Съвсем сигурен — уверих я аз.
Жената изпи половината сок и продължи нататък.
— Не успях, разбира се, да сложа край на живота си. Ако бях успяла, господин Окада, сега нямаше да съм тук и да пия с вас портокалов сок. — Втренчи се в очите ми и аз й се усмихнах в знак на съгласие. — Ако бях умряла, както бях намислила, това за мен щеше да реши окончателно всичко. Щеше да сложи край на съзнанието и никога вече нямаше да ми се налага да търпя болка. А аз исках точно това. За съжаление избрах погрешен начин да умра. В девет часа вечерта на двайсет и девети май отидох в стаята на брат ми и го помолих да ми даде колата си. Беше лъскава нова тойота MR две и той бе много нещастен при мисълта, че ще ми я даде. Но аз нехаех. Не можеше, разбира се, да ми откаже, защото му бях услужила с пари назаем, за да му помогна да я купи. Взех ключа и карах половин час. Колата не бе навъртяла и хиляда и петстотин километра. Само да докоснеш газта, и направо политаше. Беше идеална за моята цел. Стигнах чак при река Тама в покрайнините на града и там намерих дебела стена, каквато търсех. Беше зид, който ограждаше голям жилищен блок, и се намираше в края на задънена улица. Оставих си достатъчно място, за да набера скорост, после натиснах газта до дупка. Сигурно съм се движила с близо сто и шейсет километра в час, когато съм се ударила в стената и съм загубила съзнание. За беда стената се оказа далеч не така масивна, както бях смятала. За да спестят пари, не бяха направили дълбоки основи. Стената просто се срутила, а предната част на автомобила станала на хармоника. Ето какво се е случило. Защото не била иззидана както трябва, стената поддала и поела силата на удара. За капак в суматохата бях забравила да разкопчая предпазния колан. Така се разминах със смъртта. Почти без драскотина. И най-странното, не усещах болка. Това бе най-необяснимото. Закараха ме в болницата и ми наместиха счупеното ребро. От полицията дойдоха да разследват случая, аз обаче им казах, че не помня нищо. Обясних, че вероятно съм сбъркала педала за газта със спирачката. И те ми повярваха. Току-що бях навършила двайсет години, бях взела книжка преди някакви си шест месеца. Освен това нямах вид на човек, който е тръгнал да се самоубива. Кой ще се самоубива с пристегнат предпазен колан? След като ме изписаха от болницата, се изправих пред няколко трудни проблема. Първо, трябваше да изплатя заема, с който бе купена тойотата, станала на купчина метал. Беше допусната някаква грешка и колата нямаше застраховка. Сега, когато вече бе прекалено късно, си дадох сметка, че ако съм искала да се самоубивам, е трябвало да взема кола под наем, която е застрахована. Но по онова време последното, за което бих мислила, е била застраховката. И през ум не ми е минавало, че колата на брат ми не е застрахована за злополука или че ще се проваля в опита си за самоубийство. Бях се блъснала със сто и шейсет километра в час в каменен зид, наистина си беше същинско чудо, че съм се отървала жива. Скоро получих сметка и от жилищния блок — за ремонт на стената. Искаха от мен 1 364 294 йени2. Незабавно. В брой. Единственото, което можех да направя, бе да поискам заем от баща си. Той ми ги даде, но при условие, че ще му ги върна. Беше много строг по отношение на парите. Каза, че аз съм си виновна за злополуката и че очаква да му върна всичко до последната йена, и то навреме. В ония дни не му се намираха излишни пари. Разширяваше клиниката и се натъкваше на спънки в набавянето на средства. Пак реших да сложа край на живота си. Този път смятах да не допускам гафове. Да скоча от петнайсетия етаж на ректората. При това положение нямаше да ми се размине, щях да умра със сигурност. Подготвих всичко. Избрах най-подходящия за случая прозорец. Бях на ръба да скоча. Обаче нещо ме спря. Нешо ме човъркаше, не ми даваше мира. В последната секунда това „нещо“ почти буквално ме дръпна от перваза. Но трябваше да мине доста време, докато разбера какво е. Не усещах почти никаква болка. Още от катастрофата с колата. Понеже всичко ми се струпа толкова внезапно, нямах време да забележа, но болката бе изчезнала от тялото ми. Вече не страдах от запек. По време на мензис не ме болеше. Нямах главоболие и болки в стомаха. Дори счупеното ребро ме наболяваше съвсем леко. Нямах представа как е станало. Изведнъж се бях отървала от болката. Реших временно да продължа да живея. Искаше ми се да разбера поне за малко какво е живот без болка. Можех да умра когато си поискам. Но ако останех жива, трябваше да върна дълга си. Дължах общо над три милиона йени. За да ги събера, станах проститутка.