— Не е лесно да се отвори, господин Окада — каза Крита Кано. Забелязах, че и тя стои там — пак с прическата и дрехите от началото на шейсетте. — Трябва да мине известно време, докато барчето се отвори. Днес и дума не може да става. По-добре се откажете.
Докато я гледах, тя смъкна дрехите си с лекота, сякаш отваряше грахова шушулка, и най-неочаквано, без обяснение, застана гола пред мен.
— Разполагаме със съвсем малко време, господин Окада, нека свършим възможно най-бързо. Съжалявам, че ви притискам, но си имам причини. Беше ми доста трудно дори да дойда тук.
После тя се приближи, разкопча панталона ми и сякаш е най-естественото нещо на света, извади члена ми. Сведе очи с изкуствени мигли и го лапна. Устата й беше по-голяма, отколкото си бях представял. Вътре в нея веднага се възбудих. Докато жената движеше език, завитите краища на косата й потреперваха като от лек ветрец и ме милваха по бедрата. Единственото, което виждах, бяха косата и изкуствените й мигли. Седнах на леглото, а жената коленичи, с лице заровено между краката ми.
— Престанете — казах аз. — Нобору Ватая ще дойде всеки момент. Не искам да го виждам тук.
Крита Кано махна уста от члена ми и отвърна:
— Не се притеснявайте. Поне за това разполагаме с предостатъчно време.
Прокара език по члена ми. Не исках да свършвам, ала не можех да се спра. Имах чувството, че е всмукан и отделен от мен. Устните и езикът на жената се бяха впили като хлъзгави твари. Свърших. Отворих очи.
Страхотно. Отидох в банята, изпрах си нацапаните гащи и застанах под топлия душ, за да се изкъпя старателно и да отмия лепкавите усещания от съня. Колко ли години бяха минали от последния ми мокър сън? Помъчих се да си спомня, но не можах, беше изтекло доста време.
Излязох изпод душа и още се бършех, когато телефонът иззвъня. Обаждаше се Кумико. Беше ми малко неловко да разговарям с нея след изживяването с друга жена, което току-що ми се беше присънило.
— Звучиш странно — каза тя. — Какво има?
Лекотата, с които долавяше такива неща, беше стряскаща.
— Нищо — отвърнах аз. — Задрямал съм. Ти ме събуди.
— О, така ли? — рече Кумико.
Усетих в слушалката недоверието й, но от това се стегнах още повече.
— Както и да е, извинявай. Довечера ще позакъснея — допълни жена ми. — Ще си дойда някъде към девет. Ще вечерям навън.
— Добре — отвърнах. — Аз ще хапна нещо. Не се притеснявай.
— Наистина извинявай — каза Кумико, сякаш за нещо се беше сетила.
После малко помълча и затвори.
Няколко секунди гледах слушалката. След това отидох в кухнята и си обелих ябълка.
През шестте години, откакто бях женен за Кумико, не бях спал нито веднъж с друга жена. Което не означава, че не съм пожелавал друга или не съм имал възможност да изневеря. Просто не съм се възползвал от тези възможности. Не мога да обясня защо, вероятно е свързано с начина, по който степенувам нещата в живота.
Все пак веднъж бях прекарал нощта с друга. Харесвах я, знаех, че би спала с мен. Но накрая не го направих.
От няколко години бяхме колеги в юридическата кантора. Тя бе две-три години по-млада от мен. Работата й беше да вдига телефона и да съгласува нещата, беше много оправна. Бърза и с невероятна памет. Каквото и да я попиташ, ти отговаряше: кой къде работи и какво, коя папка в кой шкаф е, такива работи. Уговаряше всички срещи. Всички я обичаха и разчитаха на нея. Двамата бяхме доста близки. Няколко пъти бяхме ходили на по питие. Не беше точно красавица, но на мен ми харесваше.
Когато дойде време да напусне, защото се омъжваше (заради работата на мъжа й се налагаше да се премести на остров Кюшу), няколко колеги я поканихме за по едно последно питие заедно. След това двамата с нея трябваше да се приберем с един и същ влак и тъй като беше късно, аз я изпратих до тях. Тя ме покани на кафе. Притеснявах се да не изпусна последния влак, ала знаех, че може и да не се видим повече, а и ми се щеше да се поободря, затова реших да се кача. Тя живееше в апартамент, в каквито живеят повечето сами момичета. Вътре имаше хладилник, възголям за сам човек, и етажерки за книги и за стереоуредбата. Една приятелка й била дала хладилника. В съседната стая колежката ми се преоблече в по-удобни дрехи и направи кафе в кухнята. Седнахме на пода и започнахме да си говорим.
По едно време, когато изчерпахме всички теми, тя ме попита така, сякаш й е хрумнало току-що: