Магнус се разсмя внезапно и безпомощно и отметна глава назад. Беше научил този урок преди много време: дори докато ти разбиват сърцето, пак можеш да избухнеш в смях.
А смехът му се удаваше лесно и помогна, но не достатъчно.
— Магнус — каза Имасу, като звучеше истински разгневен. Магнус се зачуди колко ли пъти, докато бяха спорили за незначителни според него неща, у Имасу е назрявал този момент на раздяла. — Точно за това говоря!
— Много бъркаш. Аз съм най-постоянният човек, когото някога ще срещнеш — каза Магнус, задъхвайки се от смях, а в очите му избиха сълзи. — Само дето никога не е имало значение.
Това беше най-искреното нещо, което някога бе казвал на Имасу, абсолютната истина.
Магьосниците живееха вечно, което означава, че отново и отново виждаха интимния ужасен цикъл на раждане, живот и смърт и ставаха свидетели на буквално милиони провалени връзки.
— Така е най-добре — съобщи печално Магнус на Рейгнър и Катарина, като повиши глас, за да го чуят в глъчката на поредния фестивал.
— Разбира се — промърмори Катарина, която беше добър и верен приятел.
— Изненадан съм, че продължи толкова дълго; той изглежда много по-добре от теб — изломоти Рейгнър, който заслужаваше жестока и ужасна съдба.
— Аз съм едва двестагодишен — рече Магнус и не обърна внимание на дружното им изсумтяване при тази лъжа. — Рано ми е да се обвързвам. Имам нужда от още време, което да посветя на разврат. И мисля, че... — Допи чашата си и се озърна заговорнически. — Мисля, че ще поканя онази очарователна млада дама на танц.
Девойката отвърна на погледа му. Миглите й бяха толкова дълги, че почти помитаха раменете й.
Вероятно Магнус беше леко пиян. Чича де мойе се славеше както с бързия си ефект, така и с ужасния махмурлук, който причинява.
Рейгнър потрепери силно и измуча като котка с настъпена опашка.
— Магнус, моля те, недей. Музиката беше достатъчно мъчителна!
— Магнус не е чак толкова лош танцьор, колкото чарангист — отбеляза замислено Катарина. — Всъщност танцува доста добре. Макар и с известен, ъъъ, уникален и характерен стил.
— Не се чувствам ни най-малко успокоен — каза Рейгнър. — И двамата не ви бива да успокоявате хората.
След кратка разгорещена интерлюдия, Магнус се върна на масата леко задъхан и видя, че Рейгнър се развлича, като усилено удря челото си в нея.
— Какво си мислиш, че правиш? — попита той между два мрачни тътена.
Катарина му се притече на помощ.
— Това е красив традиционен танц, наречен „Ел Алкатрас", и мисля, че Магнус го изпълни...
— Блестящо? — предложи Магнус. — Смайващо? Опустошително привлекателно? Чевръсто?
Катарина стисна замислено устни, преди да избере подходящата дума.
— Зрелищно.
Магнус я посочи с пръст и обяви:
— Ето затова си ми любимка.
— И по традиция мъжът се върти...
— Ти се въртя зрелищно — заяви Рейгнър кисело.
Магнус се поклони леко.
— Е, благодаря ти.
— ...и се опитва да подпали полите на партньорката си със свещ — продължи Катарина. — Този танц е прекрасен, енергичен и великолепен.
— О, „опитва се", така ли? — рече Рейгнър. — Значи, не е традиционно някой да използва магия, наистина да подпали полите на жената и собственото си натруфено палто, а после да продължи да танцува, макар че и двамата са се превърнали във въртящи се факли?
Катарина се изкашля.
— Това не е съвсем по традицията, да.
— Всичко беше под контрол — обяви надменно Магнус. — Имайте малко вяра в магическите ми пръстчета.
Дори момичето, с което бе танцувал, беше решило, че това е някакъв невероятен номер. То беше погълнато от истински ярък огън и въпреки това отметна глава назад и се смя с цяло гърло, гъстата му коса се превръщаше във водопад от светлина, токовете на обувките му хвърляха искри като сияещи летящи прашинки по целия под, а от полите му се сипеха пламъци като опашка на феникс. Магнус го въртеше и размяташе, а то мислеше, че е невероятен, заради този миг на бляскава илюзия.
Но също като любовта, огънят не трая дълго.
— Не мислиш ли, че в крайна сметка нашият вид се е откъснал твърде много от човешкото и се превръщаме в коравосърдечни и неспособни да обичаме хората същества? — попита Магнус.
Рейгнър и Катарина се втренчиха в него.
— Не отговаряйте — рече им той. — Това ми се струва въпрос на човек, който не се нуждае от отговор. Въпрос на човек, който има нужда от още едно питие. Наздраве!
Той вдигна чаша. Рейгнър и Катарина не се присъединиха към тоста, но Магнус обяви, без да се смути: