Магнус си пое дълбоко дъх. Май не му се получи толкова небрежно, спокойно, разбираемо и изискано, колкото се надяваше.
— Магнус — отвърна Катарина. — Имам животи за спасяване.
И му затвори.
Магнус смаяно се втренчи в телефона. Не очакваше, че Катарина ще постъпи така с него. Та това бе безпричинна жестокост. Не звучеше чак толкова зле.
— Този Алек любовник ли ти е? — поинтересува се главоногият демон Илияс.
Магнус се втренчи в него. Не беше подготвен да чуе думата „любовник", изречена толкова слузесто. Вероятно никога нямаше да е подготвен за подобно нещо.
— Трябва да му направиш една касета с компилацийка — рече Илияс. — Хлапетата много ги харесват. Смятат ги за „готини".
— Да не би за последно да си призоваван през осемдесетте? — попита Магнус.
— Може и тогава да е било — отвърна отбранително Илияс.
— Нещата се промениха.
— Хората още ли слушат „Флийтууд Мак"? — попита демонът. В гласа му се усещаше жаловита нотка. — Аз много ги обичам.
Магнус спря да му обръща внимание, а той си затананика слузеста версия на една тяхна песен. Магнус разсъждаваше над мрачната си орис. Трябваше да я приеме. Нямаше друг начин. Нямаше към кого другиго да се обърне.
Налагаше се да се обади на Рейгнър Фел и да поиска от него съвет за любовния си живот.
* * *
Напоследък Рейгнър прекарваше много време в Идрис, стъкления град на ловците на сенки, където телефоните, телевизията и интернет не работеха. Магнус си представяше как след дълъг и изтощителен ден, прекаран в лов на демони, избраниците на Ангела там разпускат с порнографски гравюри. Рейгнър си беше инсталирал с магия един телефон, но надали се навърташе около него по цял ден. Затова Магнус изпита огромна благодарност, когато чу сигнал и му отговори самият магьосник.
— Рейгнър, слава богу!
— Какво има? — попита Рейгнър. — Валънтайн ли? Аз съм в Лондон, а Теса е по Амазонка и няма как да се свържеш с нея. Добре. Чакай, ще се справим с това. Обади се на Катарина, а аз ще съм при теб след...
— О, не, няма нужда, но ти благодаря за готовността мигновено да ми се притечеш на помощ, мой сладък смарагдов принце.
Настъпи пауза. След това Рейгнър каза малко по-наежено и доста по-нацупено:
— Тогава защо ме безпокоиш?
— Ами трябва ми съвет — отговори Магнус. — Затова се обръщам към теб, като към един от най-старите ми и най-скъпи приятели, като към другар магьосник и довереник, като към бившия висш магьосник на Лондон, на когото винаги съм се уповавал.
— Изнервям се, когато ме ласкаеш — рече Рейгнър. — Защото това означава, че ще поискаш нещо. Без съмнение ще е ужасяващо. Няма пак да ставам пират, Магнус. Не ми пука колко ще ми платиш.
— Не възнамерявам да предлагам нищо такова. Въпросът ми е от малко по-... личен характер. Не затваряй. Катарина вече прояви особена коравосърдечност.
Настъпи дълга тишина. Магнус се заигра с дръжката на прозореца, като се взираше в редицата складове, превърнати в апартаменти. Дантелените перденца на отворения прозорец отсреща потрепваха на летния бриз, а Магнус се опитваше да не забелязва отражението на демона в собствения си прозорец.
— Чакай — рече Рейгнър и започна да се кикоти. — Да не е за нефилимското ти гадже?
— Отношенията ни още не са съвсем уточнени — отвърна Магнус с достойнство. После стисна слушалката и изсъска: — И откъде знаеш такива подробности за личните ми отношения с Александър?
— Оооо, Александър — пропя Рейгнър. — Знам всичко. Рафаел се обади и ми каза.
— Рафаел Сантяго. — Магнус не хранеше топли чувства към настоящия водач на вампирския клан в Ню Йорк. — Този черен неблагодарник. Един ден ще бъде наказан за предателството си.
— Рафаел ми се обажда всеки месец — заяви Рейгнър. — Той знае, че е задължително да поддържа добри отношения и редовна комуникация с различните долноземски фракции. И мога да добавя, че никога не забравя важните дати в живота ми.