— За приключенията.
И отпи.
* * *
Щом отвори очи, видя ярка светлина и усети как горещият въздух се влачи по кожата му, както нож стърже по изгорял хляб. Главата му бумтеше и внезапно силно му се доповръща.
Катарина му предложи един леген. Магнус я виждаше като размазано бяло-синьо петно.
— Къде съм? — изграчи той.
— Наска.
Значи, още бяха в Перу. А това означаваше, че не е бил чак толкова неразумен, колкото се опасяваше.
— О, тръгнали сме на пътешествие.
— Ти нахлу в една къща — каза Катарина. — Открадна килим и го омагьоса да полети. После се понесе в нощното небе. Ние те последвахме пеша.
— О...
— Крещеше разни неща.
— Какви неща?
— Предпочитам да не ги повтарям — отвърна Катарина. Беше добила тревожен оттенък на синьото. — Предпочитам и да не си спомням времето, прекарано в пустинята. Тя е огромна, Магнус. Обикновените пустини са големички, а огромните пустини са доста по-големи от обикновените.
— Благодаря ти за интересната и просвещаваща информация — изграчи Магнус и опита да зарови лице във възглавницата, както щраус заравя глава в пясъка на огромна пустиня. — Много мило, че сте ме последвали. Определено се радвам да те видя — немощно добави той с надеждата, че Катарина ще се смили и ще му даде малко алкохол или чук, с който да си разбие черепа.
Магнус нямаше сили да търси пиене сам. Не го биваше особено в лечебната магия и беше сигурен, че ако се размърда, главата му ще се катурне от раменете. А не можеше да позволи подобно нещо. Бе получил потвърждение от множество източници, че тя изглежда превъзходно точно там, където е.
— Каза ни да те оставим в пустинята, защото възнамеряваш да заживееш нов живот като кактус — каза Катарина безизразно. — После създаде малки иглички и ги хвърли по нас. С голяма точност.
Магнус се осмели да я погледне. Още беше размазана. Той си помисли, че това не е много мило от нейна страна. Смяташе я за приятелка.
— Е — рече с достойнство. — Като се има предвид силно опияненото ми състояние, сигурно сте се впечатлили от мерника ми.
— „Впечатлена“ не е дума, с която бих описала начина, по който се чувствах снощи, Магнус.
— Благодаря, че си ме спряла — каза Магнус. — Така е по-добре. Ти си истински приятел. Е, нищо лошо не е станало. Да не говорим повече за това. А дали може да ми донесеш...
— О, не можахме да те спрем — прекъсна го Катарина. — Опитахме, но ти се разкикоти, скочи на килима и отново полетя. Все повтаряше, че искаш да идеш в Мокегуа.
Магнус наистина не се чувстваше никак добре. Стомахът му се надигаше, а главата му се маеше.
— Какво направих в Мокегуа?
— Така и не стигна дотам, но кръжеше над нас, крещеше и се опитваше да изпишеш съобщения с килима в небето.
Магнус бе връхлетян от внезапен ярък спомен за вятър и звезди в косите, и за думите, които се беше опитвал да изпише. За щастие, не смяташе, че Рейгнър и Катарина говорят този език.
— Тогава спряхме да хапнем — продължи Катарина. — Ти много настояваше да опитаме местен специалитет, който наричаше куи. Наистина беше много вкусно, макар че ти още беше много пиян.
— Сигурен съм, че дотогава съм поизтрезнял — възрази Магнус.
— Магнус, опитваше се да флиртуваш с чинията си.
— Аз съм много свободомислещ!
— Рейгнър обаче не е — каза Катарина. — Когато разбра, че ни храниш с морски свинчета, те удари с чинията по главата и тя се счупи.
— И така е приключила нашата любов — каза Магнус. — Е, добре. И без това връзката ми с чинията е била обречена. Катарина, сигурен съм, че храната ми се е отразила добре, и е много мило от твоя страна да ме нахраниш и да ме сложиш да си легна...
Тя поклати глава. Изглежда, се наслаждаваше на всичко това като кошмарна бавачка, която разказва на дете, което не харесва особено, страховита приказка за лека нощ.
— Ти се строполи на пода. Честно казано, помислихме си, че ще е най-добре да те оставим да поспиш там. Решихме, че ще полежиш известно време, но още щом извърнахме очи, ти офейка. Рейгнър твърди, че те е видял как драпаш към килима и пропълзяваш на него като огромен малоумен рак.
Магнус не искаше да повярва, че е направил подобно нещо. Рейгнър не беше достоверен източник.
— Вярвам му — каза Катарина предателски. — Ти едва се държеше на крака още преди да те халоса с чинията. Освен това не мисля, че храната ти се отрази добре, защото, когато полетя отново, закрещя, че виждаш огромни маймуни, птици, лами и котенца, нарисувани по земята.
— Милостиви небеса! — изпъшка Магнус. — Явно съм започнал да халюцинирам. Това е сериозно. Мисля, че... почти никога не съм бил толкова пиян. Моля те, не питай кога със сигурност съм бил най-пиян, това е много тъжна история, в която е замесена и клетка за птици.