И двамата започнаха да рапират. По всичко личеше, че са автори на парчето.
Розите червени казват, че любовта бързо стига до заник,
аз обаче нивга няма да се наситя на този сладък задник.
Тъй готино е желето в дънките ти и всичко в задния ти двор,
просто трябва да го имам — съкрушен съм от първия взор.
Ако питаш се защо те искам толкоз и тъй от сърце,
защото ни една мадама няма кат' твойто дупе.
Казват, че не си кой знае какво, но за мен съвсем си наред,
трябва ми само твоят страхотен заден изглед.
Не си падах по романтика, любов не знаех що е,
но ми харесва как изглеждаш в дънки, мило мое.
Не искам да си ходиш, но искам задник да въртиш.
Обърни се, после тръгвай пак — бавно ще ме съкрушиш.
Аз съм зад гърба ти, не откъсвам поглед дори за минута,
че не мога да се наситя на твойто сладко, сладко дупе.
Повечето пътници изглеждаха смаяни. Магнус не беше сигурен дали Алек е просто изумен, или е дълбоко скандализиран и тихо предава богу дух. Имаше много странно изражение, със силно присвити устни.
При обичайни обстоятелства Магнус щеше да се смее от сърце и да даде на странстващите музиканти много пари. Сега обаче беше просто благодарен, когато най-сетне стигнаха до тяхната спирка. Подаде няколко долара на певците, преди да слезе с Алек от влака.
Магнус си припомни крайните неудобства на мунданската видимост, когато един кльощав луничав тип се плъзна покрай тях. Тъкмо му се стори, че усеща ръка да се плъзга в джоба му, и чу нещо средно между вик и писък.
Докато Магнус вяло се чудеше дали са го ограбили, Алек беше реагирал като обучен ловец на сенки: сграбчи мъжа за ръката и го хвърли във въздуха. Крадецът полетя, размятал ръце и крака като парцалена кукла, и се приземи с трясък върху платформата, а ботушът на Алек се озова на гърлото му. Друг влак изтрещя покрай тях — вихър от светлини и шум; пътниците в петъчната вечер обаче не му обърнаха внимание, а се струпаха около Магнус и Алек на малка купчинка от пъстри дрехи и модерни прически.
Алек изглеждаше стреснат. Магнус подозираше, че е действал по рефлекс и всъщност не е възнамерявал да приложи силата, нужна за поваляне на демон, върху един мундан.
Червенокосият изкряска, разкривайки скобите на зъбите си, и размаха ръце в нещо като трескав знак, че се предава, но и в почти съвършена имитация на паникьосана патица.
— Пич! — извика той. — Съжалявам! Честно! Не знаех, че си нинджа!
Алек свали крак от врата му и огледа подозрително смаяните лица на зяпачите.
— Не съм нинджа — отвърна той.
Едно хубаво момиче с фибички пеперудки на раста плитките си сложи длан на рамото му.
— Беше невероятен — изчурулика тя. — Имаш рефлекси на нападаща змия. Трябва да станеш дубльор в киното. Всъщност с тези скули трябва да си актьор. Много хора търсят хубавец като теб, който може сам да си прави каскадите.
Алек хвърли на Магнус ужасен и умолителен поглед. Той го съжали, сложи длан на кръста му и го притегли към себе си. Поведението му и начинът, по който прониза момичето с очи, ясно говореха: „Той ми е гадже".
— O, не се засягай — рече тя, бързо свали ръка от рамото на Алек и зарови в торбата. — Ето ти визитката ми. Работя в агенция за таланти. Можеш да станеш звезда.
— Той е чужденец — каза й Магнус. — Няма дори осигурителен номер. Не можеш да го наемеш.
Момичето се взря с копнеж в сведената глава на Алек.
— Колко жалко. Можеше да стане голяма работа. С тези очи!
— Осъзнавам, че е страшно парче — каза Магнус. — Но се опасявам, че трябва да го отмъкна, защото го търси Интерпол.
Алек го изгледа странно.
— Интерпол ли?
Магнус сви рамене.
— Страшно парче?
Магнус вдигна вежда.
— Още ли не си разбрал, че те мисля за такова? Защо иначе ще излизам с теб?
Явно Алек не беше убеден в това, макар да призна, че Изабел и Джейс са правили коментари в този дух. Може би, след като се бяха прибрали, вампирите бяха клюкарствали, че Магнус си е паднал по един ловец на сенки. Магнус трябваше да се научи на дискретност, а пък Алек сигурно нямаше достъп до огледалата в Института. Изглеждаше смутен и поласкан.
— Мислех си, че може би... нали разбираш, каза, че не си съвсем равнодушен...
— Не развивам благотворителна дейност — отвърна Магнус. — В нито една област от живота си.