В този момент Ричард го забеляза и цялото му лице се изкриви; прекоси залата само с две огромни крачки.
— Ах, ти, нещастнико! — изсъска той, взе чашата с вино на Магнус и я плисна в лицето му. — Измъкни се, докато можеш — продължи Ричард към Алек. — Никога не вярвай на магьосник. Ще те омагьосва с години и ще ти разбие сърцето!
— Години ли? — възмути се Магнус. — Бяха едва двайсет минути!
— Времето тече различно за феите — отвърна Ричард, този претенциозен идиот. — Ти изгуби най-прекрасните двайсет минути от живота ми!
Магнус взе салфетката си и започна да си бърше лицето. Примигваше и през червената пелена на виното видя отдалечаващия се гръб на Ричард и смаяното изражение на Алек.
— Е, може и да бъркам за дружеската раздяла — каза Магнус. Опита да се усмихне приветливо, но това е трудно, когато имаш вино в косата. — Нали ги знаеш бившите.
Алек отново изследваше покривката. Надали музеите на изкуството бяха получавали толкова внимание, колкото тази покривка.
— Не съвсем. Това ми е първата среща.
И не беше минала добре. Магнус не знаеше защо изобщо си бе въобразил, че ще се получи. Трябваше да си тръгне, за да не наранява повече гордостта на Алек Лайтууд. Щеше му се да изпитваше доволство, че има спасителен план за подобен случай, но докато пишеше съобщение на Катарина под масата, чувстваше единствено мрачно униние.
След това мълчеше и чакаше Катарина да се обади и да измисли начин да каже:
„Не се засягай. Харесвам те повече от всеки друг ловец на сенки, когото съм срещал през последния век, и се надявам да си намериш едно хубаво момче нефилим... ако изобщо има други освен теб."
Телефонът иззвъня, докато Магнус още съчиняваше обръщението си, и грубо разкъса тишината. Магнус бързо отговори. Ръцете му не бяха особено стабилни и за миг се изплаши, че ще изтърве телефона, както Алек бе изтървал чашата, но успя да вдигне. Гласът на Катарина се понесе по линията ясен и неочаквано припрян. Явно беше много добра актриса.
— Магнус, има...
— Спешен случай ли, Катарина? — попита той. — Ужас! Какво е станало?
— Истински спешен случай, Магнус!
Той й се възхищаваше, че така се е вживяла в ролята си, но му се щеше да не крещи толкова силно в ухото му.
— Това е ужасно, Катарина. Аз съм много зает, но ако е въпрос на живот и смърт, не мога да отка...
— Да, на живот и смърт е, идиот такъв! — извика тя. — Доведи ловеца на сенки.
Магнус замълча.
— Катарина, не мисля, че добре си разбрала смисъла на това, което трябваше да направиш.
— Пиян ли си вече, Магнус? — попита тя. — Излязъл си да гуляеш и караш един нефилим — който няма двайсет и една — да се напие?
— Единственият алкохол, който е влизал в устата ми, е виното, което ми изляха в лицето — каза Магнус. — И бях напълно невинен.
Настъпи пауза.
— Ричард ли? — попита Катарина.
— Ричард — потвърди Магнус.
— Добре, забрави го. Слушай внимателно, защото съм на работа и едната ми ръка е покрита с флуид, и ще го кажа само веднъж.
— Флуид ли? Какъв флуид?
Алек се кокореше насреща му.
— Ще го кажа само веднъж, Магнус — повтори твърдо Катарина. — В „Бюти Бар" в центъра има едно момиче върколак. Излязло по пълнолуние, защото искало да докаже, че още може да води нормален живот. Един вампир се обади, но от вампирите няма полза, защото просто са си такива. Момичето се преобразява, намира се на непознато и оживено място, вероятно ще изгуби контрол и ще убие някого. Не мога да си тръгна от болницата. Лушън Греймарк си е изключил телефона и от глутницата му казват, че бил в болница с любимата си. Ти не си в болница: ти си на някаква тъпа среща. Ако си в ресторанта, където каза, че ще идеш, значи, си най-близо до мястото и само ти можеш да помогнеш. Ще помогнеш ли, или ще продължиш да ми губиш времето?
— Ще ти губя времето друг път, скъпа — отвърна Магнус.
Катарина каза, че долавя лукавата му усмивка по телефона.
— Обзалагам се.
Тя затвори. Рядко имаше време да каже „дочуване". Магнус осъзна, че и той няма време, но все пак отдели миг да погледне към Алек.
Катарина беше казала да вземе ловеца на сенки, но тя нямаше голям опит с нефилимите. Магнус не искаше да вижда как Алек отсича главата на бедното момиче, задето е нарушило закона: не искаше никой да пострада заради грешна преценка и не искаше да намрази Алек, както мразеше мнозина от нефилимите.
Освен това не искаше някой мундан да умре.
— Много съжалявам, спешен случай.
— Аха — отвърна Алек и прегърби рамене. — Няма проблеми. Разбирам.
— Един върколак се е развилнял в бар наблизо.