— Да — отвърна той. Още лежеше на пода. — Бих искал.
— Ами... тогава другия петък?
— Ами...
Алек за миг се притесни, може би смяташе, че Магнус ще се откаже и ще заяви, че си е променил решението. Беше красив, изпълнен с надежда и колебания разбивач на сърца, който не можеше да скрие чувствата си. Магнус осъзна, че и той иска да покаже своите, да поеме риска и да бъде уязвим. Разпозна и прие странното ново усещане: че предпочита да бъде наранен, отколкото да нарани Алек.
— В петък вечер е идеално — каза той.
Алек се засмя с озаряващата си целия свят усмивка и излезе заднешком, без да откъсва очи от него. Продължи така чак до стълбите. Последва вик, но Магнус вече беше станал и затвори вратата, преди да види как момчето полита по стъпалата, тъй като такива неща се правеха насаме.
Облегна се на прозореца и видя как Алек излиза от сградата — висок, блед и много рошав — а после тръгна по Грийн пойнт Авеню, като си подсвиркваше фалшиво. Магнус осъзна, че е изпълнен с надежда.
Толкова пъти се беше убеждавал, че надеждата е глупаво нещо, но не можеше да се разубеди, както дете посяга към огъня и упорито отказва да се поучи от опита. Може би този път щеше да е различно — може би тази любов щеше да е различна. Тя вече беше необикновена; това със сигурност означаваше нещо. Може би тази година щеше да е добра и за двамата. Може би този път щеше да се получи така, както Магнус го желаеше.
Може би Александър Лайтууд нямаше да му разбие сърцето.
ГЛАСОВАТА ПОЩА НА МАГНУС БЕЙН
Гласовата поща на Магнус Бейн, висш магьосник на Бруклин, в дните след определен инцидент в „Град на изгубени души"
Днес, 2,00 ч.
„Здравей, Магнус. Алек е. Александър. Е, ти знаеш. Обаждам се, защото трябва да поговорим. Предполагам, че си зает. Звънни ми, става ли?"
Бийп
Днес 2,10 ч.
„Здрасти, Магнус. Обажда се Изабел Лайтууд. Явно се е получило малко недоразумение. Брат ми си дойде у дома с впечатление, което съм сигурна, че е напълно погрешно. Обади ми се или иначе... нека изясним нещата! Не знам защо го казах това „иначе". Нали уж всички сме приятели."
Бийп
Днес, 2,35 ч.
„Изабел е. Може би няма никакво недоразумение. Може би ти просто си направил ужасна грешка. Е, както и да е! Хората грешат. Постоянно пълзят на колене и молят за прошка, а после всичко се оправя. Както и да е. Готова съм този път да си затворя очите, Магнус.“
Бийп
Днес, 3,00 ч.
„Изабел е. Нека само ти обясня каква голяма грешка ще допуснеш, ако скъсаш с Алек. Лайтууд са адски готини хора. Някои казват, че и Херондейл били такива навремето, но ти си помисли — ние не само сме повече от тях, но им взехме и последния секси наследник. Очевидно сме победили, нали?
Разгледах портретите на предците ни. Гейбриъл Лайтууд е била страшно парче. Говори се, че един консул се съгласявал с всичко, което прапралеля Фелиша Лайтууд казвала, защото, когато заговорела, той чувал само: „секси, секси, секси". Ако скъсаш с Алек, не само ще загубиш адски секси парче, но и цяло семейство от такива парчета. Това ще бъде заветът ми за внуците. Нито един Лайтууд няма дори да ти смигне в някой бар. Помисли за това. Помисли какво е да останеш цели петстотин години без Лайтууд и сам-самичък в студен, мрачен нощен клуб."
Бийп
Днес, 11,00 ч.
„Здрасти, Алек е. Предполагам, че още си зает. Е, няма нищо. Знам, че имаш много работа. Просто... обади ми се, когато се освободиш, става ли? Когато и да е, няма значение. Аз ще съм буден. Наистина искам да поговорим."
Бийп
Днес, 14,30 ч.
„Здравейте, господин Бейн, обаждам се от „Адриан Индъстрийс". Искаме да ви наемем за един прост ритуал, подобен на онзи, който извършихте за нас миналия февруари. Бихме искали да донесете и клетка с рогати жаби. Разбира се, ще ви компенсираме за жабите."
Бийп
Днес, 17,14 ч.
„Мррррр. Мрррррр.
Ох! Глупава котка! Хм. Ще кажеш: „Изабел, спри да ми звъниш", но не аз ти звъня. Чърч ти звъни. Просто използва моите пръсти, за да набере номера.
Виж сега, вероятно не си бил запознат с някои неща, преди да извършиш последното си жестоко деяние. Нашият котарак, Чърч, и твоят, Председателя Мяу, са влюбени. Не съм виждала такава любов досега. Дори не подозирах, че подобно чувство може да съществува в сърцето на една... котка. Някои хора казват, че не е хубаво две мъжки котки да се влюбват, но аз смятам, че е красиво. Любовта направи Чърч по-щастлив от всякога. Нищо не го радва така, както Председателя Мяу. Дори рибата тон. Вече не издира вековните гоблени. Нищо. Моля те, не ги разделяй. Моля те, не отнемай любовта на Чърч.