— Планът за бягство беше съставен преди няколко месеца — каза Аксел и взе един артишок от сребърния поднос. — От мен, неколцина поддръжници на каузата и самата кралица.
— А кралят? — поинтересува се Магнус.
— Негово Величество се... дистанцира донякъде от ситуацията. Той е много обезверен от развитието на нещата. Нейно Величество пое повече отговорности.
— Вие като че ли много... харесвате Нейно Величество — отбеляза внимателно Магнус.
— Тя е възхитителна — каза Аксел и попи устни със салфетката си.
— И очевидно се уповава на вас. Сигурно сте много близки.
— Тя великодушно ми оказа доверието си.
Магнус умееше да чете между редовете. Аксел явно беше дискретен в интимните дела и това го правеше още по-привлекателен.
— Бягството ще се състои в неделя — продължи Аксел. — Планът е прост, но изисква прецизност. Уредили сме пазачите да виждат определени хора на определени изходи в определено време. В нощта на бягството ще подменим тези хора с кралското семейство. Децата ще бъдат събудени в десет и половина и дофинът ще бъде облечен като момиче. Гувернантката маркиза Дьо Турзел ще го изведе от двореца заедно със сестра му и ще ги доведе при мен на Гранд Карузел. Аз ще съм с пътническа карета. След това ще изчакаме мадам Елизабет, сестрата на краля. Тя ще излезе от същия изход като децата. Когато Негово Величество се оттегли в покоите си и остане сам, ще ни последва, преобразен като шевалие Дьо Коани. Нейно Величество... ще избяга последна.
— Мария-Антоанета ще избяга последна?
— Сама пожела това — отвърна бързо Фон Ферсен. — Тя е изключително смела. Настоява да тръгне накрая, в случай че открият отсъствието на останалите. Пожела да се пожертва, за да подпомогне бягството им.
В гласа му отново се появи страстна нотка, но този път, когато вдигна очи към Магнус, задържа поглед върху котешките му зеници.
— Тогава защо искате единствено кралицата да бъде омагьосана?
— Отчасти заради графика — каза Аксел. — Редът, по който хората трябва да бъдат видени да влизат и излизат. Докато не се оттегли в покоите си, Негово Величество ще е с придружители и ще тръгне непосредствено след това. Единствено Нейно Величество ще остане сама в двореца известно време. Освен това е твърде разпознаваема.
— А кралят не е?
— Разбира се, че не е! Негово Величество не е... хубавец. Лицето му не привлича погледите. Хората го разпознават по дрехите, каретата и други външни признаци на положението му. Но Нейно Величество... всички познават лицето й. То е скицирано и рисувано неведнъж. Всички подражават на стила й. Тя е красива и не може да бъде забравена лесно.
— Разбирам — отвърна Магнус, като искаше да отклони разговора от темата за красотата на кралицата. — А какво ще стане с вас?
— Ще пътуваме с каретата до Бонди — каза Аксел, без да откъсва очи от него.
После продължи да изрежда подробностите — маршрута, спирките за смяна на конете, все неща от този род. Магнус не се интересуваше от тях. Те не можеха да задържат вниманието му като елегантната къдрава яка на Аксел, която докосваше брадичката му, докато той говореше, и като пълната му сочна долна устна. Никакъв крал, никаква кралица, дворец или произведение на изкуството не можеха да се сравнят с тази долна устна.
— А колкото до вашето заплащане...
Тези думи вече привлякоха вниманието на Магнус.
— Въпросът за заплащането е съвсем прост — каза той. — Не искам пари...
— Мосю — Аксел се наведе към него, — нима ще постъпите като истински патриот!
— Да, ще го направя — продължи Магнус спокойно — в името на нашето приятелство. Искам само да ви видя отново, когато всичко приключи.
— Да ме видите?
— Да, да ви видя, мосю.
Раменете на Аксел леко се отпуснаха и той се втренчи в чинията си. За миг Магнус си помисли, че всичко е отишло по дяволите и е направил грешен ход, но Аксел вдигна поглед и светлината на свещите заблещука в сините му очи.
— Мосю — каза той и протегна ръка към него през масата, — ще бъдем най-близки приятели завинаги.
Магнус искаше да чуе точно това.
В неделя сутринта, в деня на бягството, той се събуди от обичайния камбанен звън, който отекваше над цял Париж. Главата му беше леко натежала и размътена от дългата вечер с граф Дьо... и неколцина актьори от Комеди Италиен. Изглежда, между другото се беше сдобил и с маймунка, която сега седеше до леглото му и щастливо се угощаваше със закуската му. Вече беше преобърнала донесената от Клод каничка с чай, а на пода се издигаше купчина щраусови пера.