— Здрасти — рече й Магнус.
Маймунката не отговори.
— Ще те наричам Рейгнър — добави той и се облегна внимателно на възглавниците. — Клод!
Вратата се отвори и Клод влезе в стаята. Не изглеждаше никак изненадан от присъствието на Рейгнър и веднага се зае да бърше разлетия чай.
— Искам да намериш каишка за маймунката ми, а също и шапка.
— Разбира се, мосю.
— Мислиш ли, че ще й трябва и едно палтенце?
— Не и по това време на годината, мосю.
— Прав си — рече Магнус с въздишка. — Нека е най-обикновена нощна риза, също като моята.
— Като коя от вашите, мосю?
— Онази в розово и сребърно.
— Отличен избор, мосю — отбеляза Клод и се захвана с перата.
— Заведи я в кухнята и я нахрани добре. Ще има нужда от плодове и вода, а може би и от една хладка вана.
Рейгнър се беше отдалечил с подскоци от леглото и тъкмо се прокрадваше към изящната ваза от севърски порцелан, когато Клод го грабна така ловко, сякаш цял живот само това беше правил.
— O — рече Клод и бръкна под жакета си, — тази сутрин за вас пристигна писмо.
Той излезе тихо от стаята с маймунката, а Магнус разкъса плика и прочете:
Има проблем. Ще трябва да отложим за утре.
Аксел
Е, значи, плановете му за вечерта се проваляха.
Утре вечер беше приемът у Сен Клод и Магнус трябваше да се справи и с двата ангажимента. Не беше невъзможно. Щеше да отиде с карета близо до двореца „Тюйлери", да свърши работата за кралицата и после да се върне при каретата, за да потегли за приема. Предстоеше му много напрегната нощ.
Но Аксел си струваше.
Магнус прекара следващия ден и част от вечерта в тревоги за приема на Сен Клод и за аферата с кралското семейство. Омагьосването щеше да е лесно. Партито най-вероятно щеше да е претъпкано и неприятно. Той трябваше само да се появи, да се поусмихва, да побъбри малко с този-онзи и после да си тръгне. Все пак не можеше да се отърве от чувството, че някак си тази вечер всичко ще се обърка.
Но първо трябваше да се заеме с дребния проблем с кралицата.
След вечеря Магнус си взе вана, облече се и в девет тихо излезе от апартамента си, като нареди на кочияша да го отведе близо до градините „Тюйлери" и да се върне в полунощ. Това беше съвсем обичайно пътуване. Мнозина се отбиваха в градините за някоя „случайна среща" сред декоративно подрязаните храсти. Той се поразходи малко из притъмняващия парк, заслушан в приглушените гласове на любовниците в храсталаците, като от време на време дори надникваше между листата.
Към десет и половина последва картата на Аксел към външните апартаменти на отдавна покойния херцог Дьо Вилкие. Ако всичко минеше по план, младата принцеса и дофинът скоро щяха да излязат през тези неохранявани врати, а дофинът щеше да е облечен като момиченце. Не излезеха ли, значи, планът се беше провалил.
Само с няколко минути закъснение децата се появиха заедно с дойките си, всички преоблечени. Магнус ги последва безшумно през северния вътрешен двор, после по Рю дьо Лешел към Гран Карузел. А там в една съвсем проста карета ги чакаше Аксел, облечен като парижки кочияш. Той дори пушеше лула и подхвърляше шегички с наречието на простолюдието, без никаква следа от шведски акцент. Когато Аксел започна да вдига децата в каретата, озарен от луната, Магнус за миг загуби ума и дума. Смелостта, талантът, нежността му... вълнуваха сърцето на Магнус по непознат досега начин и му ставаше все по-трудно да бъде циничен.
Той изпрати с поглед каретата и се върна към задачата си. Щеше да мине през същата врата. Макар че нямаше да е охранявана, той имаше нужда от магически прах, за да се прикрие, и ако някой случайно погледнеше към него, щеше да види как една голяма котка се промъква в двореца през отворените от вятъра порти.
В двореца постоянно влизаха и излизаха хора — а персоналът бе оскъден — затова подът беше мръсен, с полепнали буци засъхнала кал и отпечатъци от стъпки. Усещаше се неприятна миризма — смесица от влага, дим, мухъл и неизпразнени нощни гърнета, които бяха изнесени в коридорите. Нямаше друга светлина, освен отразената от прозорците и огледалата. Кристалните полилеи бяха плътно покрити с паяжини и потъмнели от пепел.
Аксел му беше нарисувал карта с ясни инструкции как да прекоси сякаш безкрайните арки и просторните празни зали, в които позлатените мебели или липсваха, или бяха нагло присвоени от пазачите. В ламперията имаше няколко тайни врати, през които Магнус тихо премина. Навътре в двореца залите бяха малко по-чисти и свещите се срещаха по-често. Усещаше се миризма на готвено и на дим от лула, имаше и повече хора.