— Кой си ти? — попита немощно.
— Приятел на приятел — отговори Магнус.
— Какво...
— Най-добре не питайте, Ваше Величество. Наистина не искате да научите отговора. И ми се струва, че се носим на юг, което е напълно погрешната посока.
— Аксел...
— Да. — Магнус се наведе и се опита да различи улиците долу. — Да, Аксел... но нека ви питам нещо... Ако искате да откриете, да речем, Сена, накъде ще гледате?
Кралицата отново отпусна глава назад.
Той успя да намери сили да възстанови магията над балона, за да остане невидим за мунданите. Не му достигна обаче енергия да скрие и себе си, затова имаше парижани, които видяха как половината от Магнус плава в мрака покрай прозорците на третия етаж. Някои хора не пестяха свещите и той се наслади на интересни гледки.
Накрая видя един познат магазин. Снижи балона към улицата, докато тя не започна да му се струва все по-позната, а после зърна и „Парижката Света Богородица".
Сега въпросът беше... къде да се приземят? Не можеш да кацнеш с балон насред Париж. Дори с невидим такъв. Париж просто беше твърде... шипест.
Имаше само едно подходящо място, а Магнус вече го ненавиждаше.
— Ваше Величество — каза той и побутна кралицата с крак. — Ваше Величество, трябва да се събудите.
Кралицата се размърда.
— Това, което ще ви кажа, няма да ви хареса, но повярвайте ми, че е най-доброто сред няколко ужасни алтернативи...
— Аксел...
— Да. След минутка ще кацнем в Сена...
— Какво?
— И ще е много уместно да си запушите носа. Предполагам, че роклята ви е пълна с бижута, така че...
Балонът се спускаше бързо и водата се приближаваше. Магнус внимателно го насочи между два моста.
— Може да...
Балонът се стовари в реката като камък. Огънят угасна и коприната веднага се спусна над Магнус и кралицата. Магнус беше останал почти без сили, но успя да събере достатъчно, за да разкъса плата и да не се оплетат. После заплува в реката, като стискаше кралицата и я влачеше към брега. Както се надяваше, оказаха се близо до „Тюйлери" и пристана му. Издърпа кралицата до стъпалата и я стовари там.
— Стойте тук — рече мокър и задъхан.
Но кралицата отново беше в безсъзнание. Магнус й завидя.
Покатери се по стълбите и пое пак по улиците на Париж. Аксел вероятно обикаляше в района. Бяха се разбрали, ако нещо се обърка, Магнус да изпрати син проблясък в небето като фойерверк. Направи го, а после се свлече на земята и зачака.
След петнайсет минути до него спря карета — но не обикновена карета, а огромна, в черно, зелено и жълто. В нея поне десетина души можеха да пътуват с дни в най-големи удобства. Аксел скочи от капрата и хукна към Магнус.
— Къде е тя? Защо си мокър? Какво стана?
— Тя е добре — рече Магнус и вдигна ръка. — Това ли е каретата? За луксозно пътуване?
— Да — отговори Фон Ферсен. — Техни Величества настояха. А и няма да им подхожда да пътуват в нещо не така грандиозно.
— И по-незабележимо!
За първи път тази нощ Фон Ферсен изглеждаше смутен. Явно и той не одобряваше идеята и се беше противопоставил.
— Да, е... това е каретата. Но...
— Тя е на стъпалата. Наложи се да кацнем в реката.
— Да кацнете?
— Дълга история — отвърна Магнус. — Да кажем само, че положението малко се усложни. Но тя е жива.
Аксел се свлече на колене пред него.
— Никога няма да бъдеш забравен заради това си дело — каза той тихо. — Франция ще помни. Швеция ще помни.
— Не ми пука дали Франция и Швеция ще помнят. Искам ти да помниш.
Магнус беше искрено изненадан, че именно Аксел запали целувката — така внезапна и страстна, че цял Париж, всички вампири, Сена и балонът изчезнаха и останаха само те двамата. Съвършен миг.
И именно Магнус прекъсна целувката.
— Върви — прошепна той. — Искам да си в безопасност. Върви.
Аксел кимна, изглеждаше смаян от себе си и хукна към стълбите на пристана. Магнус се надигна, хвърли един последен поглед назад и потегли.
Не можеше да се прибере у дома. Вампирите на Сен Клод вероятно го чакаха там. Трябваше да се покрие до зазоряване. Прекара нощта в малкото имение на мадам Дьо..., една от най-новите му любовници. Призори се върна в апартамента си. Входната врата беше открехната и той влезе предпазливо.
— Клод! — извика Магнус и предпазливо застана в петното светлина на прага. — Мари! Рейгнър!