Едмънд направи гримаса.
— Бенедикт не ми е приятел. Жал ми е за нещастната млада дама. Мъжът й има странни навици, ако ме разбираш.
— Не те разбирам — каза сухо Магнус.
— Искам да кажа, че са леко неестествени.
Магнус го изгледа студено.
— Наричаме го Бенедикт Лошата новина — каза Едмънд. — Предимно заради навика му да общува с демони. Колкото повече пипала, толкова по-добре...
— О — възкликна Магнус. Беше му просветнало. — Знам кого имаш предвид. Той купи от един приятел много особени ксилографии. Както и няколко гравюри. Уверявам те, че въпросният приятел е честен търговец, макар самият аз да не съм купувал нищо от него.
— Наричаме го също Бенедикт Светулката. И Бенедикт Скота — добави горчиво Едмънд. — Но той все се прокрадва наоколо, докато ние се занимаваме с почтени дела, и Клейвът смята, че е много благовъзпитан. Горката Барбара. Опасявам се, че прибърза само заради разбитото си сърце.
Развеселен, Магнус се облегна в стола си и се поинтересува:
— И кой й разби сърцето, ако мога да попитам?
— Сърцата на дамите са като порцеланови фигурки на полицата на камина. Толкова са много и е съвсем лесно да ги счупиш по невнимание — сви рамене Едмънд, малко унило, но предимно закачливо.
В това време мъж с отвратителна жилетка се приближи до креслото му.
— Моля за извинение — рече той. — Но съм леко озадачен!
— Готов съм великодушно да повярвам, че сте се обличали на пияна глава — промърмори Магнус под сурдинка.
— Моля? — попита мъжът. — Казвам се Олвънли. Вие да не сте някой богаташ от Индия?
Магнус не беше склонен да обяснява произхода си на белокожи европейци, които не правят разлика между Шанхай и Янгон, да не говорим за Индия, но имайки предвид размириците там, никак не му се понрави, че го вземат за индиец. Въздъхна, пренебрегна забележката и се представи с поклон.
— Херондейл — рече Едмънд и също се поклони.
Неговата златна увереност и откритата му усмивка свършиха работа.
— Нови ли сте в клуба? — поинтересува се внезапно благоразположеният Олвънли. — Така, така. Много хубаво. Може ли да ви предложа питие?
Приятелите му, някои от които седяха около масата за игра, а други се мотаеха наоколо, вдигнаха дискретно наздравица. Според радостните известия кралица Виктория се беше възстановила след раждането и майка и дъщеря се чувствали прекрасно.
— Да пием за здравето на нашата принцеса Беатрис и за кралицата!
— Бедната жена не роди ли вече девет деца? — попита Магнус. — На деветото бях сигурен, че ще е твърде изтощена да му измисли име и със сигурност няма да има сили да управлява страната. Така или иначе, пия за нейно здраве.
Едмънд беше повече от готов за още питиета, макар че по едно време се обърка и нарече кралицата „Ванеса“ вместо „Виктория“.
— Хахаха — разсмя се Магнус. — Май се понакваси!
Едмънд се бе зачервил от алкохола и почти веднага потъна в една игра на карти. Магнус се включи в игра на макао, но се усети, че наблюдава ловеца на сенки с известно безпокойство. Хора, които безгрижно вярваха, че светът им дължи добър късмет, можеха да загазят на игралната маса. Като се добавеха жаждата за силни усещания и темпераментът му, комбинацията ставаше пагубна. Внезапно блясъкът в очите на момчето се промени на светлината на восъчните свещи — от синьо небе към море преди буря.
Магнус си помисли, че Едмънд прилича на кораб — сияйно красив, но подвластен на капризите на вятъра и водата. Само времето щеше да покаже дали ще пусне котва в мирно пристанище, или красотата и чарът му ще се превърнат в развалини.
Каквото и да си въобразяваше, Магнус не гореше от желание да се превръща в бавачка на един ловец на сенки, Едмънд беше възрастен мъж и бе способен да се грижи за себе си. Накрая именно Магнус се отегчи и го изкара от клуб „Уайтс" на отрезвителна нощна разходка.
Не бяха много далече от Сейнт Джеймс Стрийт, когато магьосникът прекъсна разказа си за един инцидент в Перу, защото усети, че Едмънд се напряга. Атлетичното му ангелско тяло внезапно се изопна и той заприлича на хрътка, усетила животно в храсталаците.
Магнус проследи погледа му и видя мъж с цилиндър, който стискаше здраво вратата на една карета и явно се караше с пътниците вътре.
Ситуацията беше потресаващо нецивилизована и след миг се влоши още повече. Мъжът започна да дърпа една млада жена за ръката. Тя беше облечена скромно, като камериерка или прислужница на дама, и той се опитваше да я измъкне със сила от каретата.
Щеше да успее, ако не се беше намесила другата пътничка — дребна мургава дама с рокля, която прошумоля като коприна, когато гласът й проехтя гръмотевично.