Магнус чу още един писък, който премина в отчаяно ридание. Магьосникът си помисли за прекрасното момче, с което беше прекарал една нощ в клуба, за лъчистото му, недокоснато от болка лице. Това беше цената, която ловците на сенки заплащаха за любовта.
Магнус пристъпи напред, но ловците на сенки се приближиха с оголени оръжия и сурови изражения. Дори изпречил се на пътя му ангел с пламтящ меч не би изглеждал толкова уверен в своята праведност. Той чу гласа на втория си баща: дяволско дете, казън от Сатаната, роден да бъде прокълнат и забравен от Бог.
Самотният протяжен вик на страдащото момче, на което не можеше да помогне, смрази Магнус до кости като просмукваща се в гроб студена вода. Понякога му се струваше, че всички са изоставени, всяка жива душа на тази земя.
Дори нефилимите.
— Няма какво да се направи, Магнус. Да вървим — чу той тихия глас на Камила и малката й ръка стисна здраво неговата. Тя беше силна, по-силна от него, вероятно във всяко отношение. — Феърчайлд са отгледали това момче и все пак го изхвърлят като боклук на улицата. Нефилимите не знаят що е милост.
Магнус й позволи да го изведе от Института. Беше впечатлен от спокойствието й. Камила имаше силен дух. Прииска му се да го научи на този номер — как да не е толкова глупав и раним.
— Чух, че ни напускате, господин Бейн — каза Камила. — Съжалявам, че заминавате. Де Куинси дава най-добрите приеми, а доколкото разбрах, вие сте душата на всяка компания.
— И аз съжалявам, че си тръгвам — отвърна Магнус.
— Може ли да попитам защо? — Тя извърна нагоре красивото си лице, зелените й очи блещукаха. — Останах с впечатлението, че Лондон ви харесва и може би ще се задържите тук.
Поканата й беше почти неустоима. Но Магнус не беше ловец на сенки. Той можеше да изпита съчувствие към някой страдащ младеж.
— Онзи млад върколак Ралф Скот — захвърли той всякакви недомлъвки — е влюбен във вас. Струва ми се, че не ви е безразличен.
— И какво, ако е така? — попита Камила през смях. — Не ми приличате на човек, който се оттегля и отстъпва своето в полза на друг!
— О, но аз не съм човек. Разполагам с много години, вие също — добави той. Каква великолепна идея — да обичаш някого, без да се страхуваш, че скоро ще го изгубиш. — А върколаците не са безсмъртни. Те стареят и умират. Младият Скот има само един шанс за вашата любов, а аз мога да замина, после да се върна и отново да ви намеря.
Тя се нацупи красиво.
— Аз може да ви забравя.
Той се наведе към ухото й.
— Тогава ще ви припомня за себе си. — Ръцете му обгърнаха талията й. Копринената рокля беше гладка и той усещаше как се надига и спуска под пръстите му. Устните му докоснаха кожата й и Камила потрепери. Магнус прошепна: — Обичайте това момче. Дарете му щастие. А когато се върна, ще отделя цял век да ви се насладя.
— Цял век?
— Може би — подразни я Магнус. — Как беше онзи стих от Марвел?
Столетие ми дайте да се насладя
на нейните очи и на челото;
Два века на гърда ще отделя
и хиляди години на телото.
Поне по век на всяка част и... ето
накрая веч ще стигна до сърцето.
Камила изви вежди при намека за гърдите й, но очите й сияеха.
— Откъде знаете, че имам сърце?
Сега беше ред на Магнус да вдигне вежди, тъй като тя имаше право.
— Чувал съм да казват, че любовта е въпрос на доверие.
— А дали доверието ще се оправдае, само времето ще покаже.
— Преди времето да ни покаже всичко — рече Магнус, — смирено ви моля да приемете този скромен дар.
Бръкна в палтото си от много фин син плат, което се надяваше Камила да сметне за прелестно, и извади една огърлица. Рубинът проблесна на светлината на близкия уличен фенер, сърцевината му беше наситено червена като кръв.
— Нещо красиво — каза Магнус.
— Много красиво.
Тя изглеждаше развеселена от единодушието им.
— Не е достойно за вашата красота, разбира се, но кое би било? Освен хубостта си, то има още едно малко достойнство. Камъкът е омагьосан да ви предупреждава, ако наблизо има демони.
Очите на Камила се разшириха. Тя беше интелигентна жена и Магнус разбра, че осъзнава истинската стойност на бижуто и заклинанието.
Той беше продал къщата си на Гросвенър Скуеър, а какво друго можеше да направи с парите? Не успя да измисли нищо по-ценно от това бижу, което щеше да осигури безопасността й и да й напомня за него.