— Сензорът ми гръмна — изрева той.
— Мисля, че можем да приемем, че тук има сериозна демонична активност — каза Едгар. — Претърсете хотела. Намерете Олдъс Никс и го доведете.
Ловците на сенки хукнаха да изпълнят заповедта, а Едгар и Магнус останаха до купчината тела.
— Какво е станало според теб? — попита Едгар.
— Казах ти каквото знам — отвърна Магнус. — Дойдох, защото видях нещо в небето, и заварих това.
— На какво е способен Олдъс?
— Олдъс е на две хиляди години. Способен е на всичко.
— Олдъс Никс е на две хиляди години?
— Така разбрах. Не ме е канил на рождените си дни.
— На мен ми се струваше смахнат, но не съм и предполагал... е, няма значение. В района определено има няколко демона и сега те са най-важната ни грижа. А Никс...
— Е тук — чу се глас.
Олдъс излезе иззад една завеса на стената, като се облягаше тежко на бастуна си, приближи се бавно до гранитната плоча и седна върху нея. Едгар вдигна леко оръжието си, но Магнус спря ръката му и попита:
— Какво се е случило тук, Олдъс?
— Беше само проба — отвърна магьосникът. — Показно за моите спонсори, които любезно ангажираха целия хотел, за да мога да работя на спокойствие.
— Твоите спонсори, значи. Тези тук, дето лежат на парчета по пода.
— Каква беше тази работа? — попита Едгар.
— Работата ли? О, това е интересна тема, но не е за твоите уши. Ще говоря с него. — И посочи Магнус. — Останалите да си намерят занимание. Нали ловците на сенки са винаги заети. Тук трябва да върлуват към десетина демона. Не ги видях всичките, но както каза момичето, са предимно бегемоти. Гадни твари. Избийте ги.
Едгар Греймарк не обичаше да бъде отпращан, но Магнус го изгледа и се опита да го насърчи да се махне.
— Да — изръмжа Едгар. — Наистина имаме работа, но ти не си тръгвай, Никс. Ще се върнем да си поговорим.
Магнус кимна и Едгар излезе от балната зала, като силно затръшна вратите след себе си. Олдъс се взира известно време в кривите си ръце, преди да заговори:
— Магнус, не ни е мястото тук. Никога не е било. Живял съм повече от всеки друг на този свят и само това знам със сигурност. Предполагам, че и ти си достигнал до това заключение.
— Не съвсем — отвърна Магнус и пристъпи към него, но не навлезе в морето от кръв и трупове.
— Не съвсем?
— Понякога не се чувствам много на място, но се смятам за част от този свят. Откъде другаде мога да съм?
— Дори да си роден тук, ти произхождаш от друго измерение.
— Бездната ли имаш предвид?
— Точно нея имам предвид. И възнамерявам да ида там, където ми е мястото. Някъде, където ще съм си у дома. Искам да ида в Пандемониума и отварям портал, който да ме отведе там.
— А тези хора?
— Тези хора вярваха, че управляват света и парите им дават право на контрол. Чули за мен и дойдоха да търсят начин да постигнат този контрол, без да водят война или да упражняват сила. Аз им казах, че ще им осигуря достъп до власт, за която дори не са подозирали, ако ми дадат каквото ми е необходимо. И те ми предоставиха този хотел. Работя тук от месеци, подготвях пътя си. Цялата сграда е опасана от заклинания и магии. Вградих електрум и демонски метал в стените. Сега тя е канал, който ще се превърне в най-съвършения и силен портал.
— И тогава са дошли те...
— За демонстрация. Предупредих ги, че е рисковано. Вероятно не съм се изразил достатъчно ясно. Мислех, че... — Усмихна се леко. — Те бяха чудовища, Магнус. Не заслужаваха да живеят. Глупави мундани, нима си въобразяват, че могат да управляват техния свят, като впрегнат нашата сила? Не. Умряха бързо.
— И предполагам, в огромна болка и ужас.
— Сигурно. Но страданията им приключиха. А сега ще приключат и моите. Ела с мен.
— Да дойда с теб? В Пандемониума? В Бездната? Пък аз си мислех, че поканата да прекарам едно лято в Ню Джърси е най-лошата, която съм получавал.
— Не е време за шеги, Бейн.
— Олдъс — рече Магнус, — искаш да идеш в селението на демоните, а оттам няма връщане. И знаеш какви ужаси ще срещнеш.
— Не знаем какво е там. Нищо не знаем. А искам да разбера. Единственото ми желание е да опозная това тайнствено място, моя истински дом. Последната фаза от заклинанието — рече той, вдигна топката на бастуна си и разкри вътре нож — са няколко капки магьосническа кръв. Само няколко. Лек разрез на дланта.
Олдъс се вгледа замислено в ножа, а после в Магнус.
— Ако останеш тук, порталът ще се отвори и ти ще дойдеш с мен. Ако не желаеш, тръгни си сега.
— Олдъс, не можеш...
— Мога и още как, след миг ще го направя. Избирай, Магнус. Остани или напусни, но ако ще си вървиш, тръгвай веднага.