За Магнус вече беше пределно ясно, че Олдъс е луд. Никой не планира екскурзии до Бездната, ако е с всичкия си. Навлизането в Бездната беше по-ужасно и по-гибелно от самоубийство — все едно сам да се запратиш в Ада. Но с безумци хора трудно се разговаря. Някак беше убедил Алфи да слезе от прозореца, но с Олдъс нямаше да е толкова лесно. Физическата сила не беше добър вариант. Магьосникът можеше да предвиди всеки негов ход и да отвърне с равна или дори по-голяма мощ.
— Олдъс...
— Значи, оставаш? Идваш с мен?
— Не. Само...
— Тревожиш се за мен — каза Олдъс. — Мислиш, че не знам какво правя.
— Не бих се изразил така, всъщност...
— Обмислям го от много време. Знам какво правя. Така че, моля те, върви си или остани. Решавай, защото ще отворя Пор...
Стрелата сякаш запя, докато пореше въздуха, и се заби в гърдите на Олдъс като нож в ябълка. Той изпъна гръб за миг, погледна я, после се свлече мъртъв настрани.
Магнус видя как кръвта му потича по гранита.
— БЯГАЙ — извика той.
Младият ловец на сенки още гледаше гордо творбата си и се наслаждаваше на точния си прицел, затова не забеляза мрежата от пукнатини, която покри плочата и с пукот разцепи белия мрамор на хиляди парчета като трошащ се лед.
Магнус хукна да бяга — дори не подозираше, че е способен да развие такава скорост. По пътя сграбчи ловеца на сенки и го повлече със себе си. Тъкмо стигнаха до вратата и изскочиха навън, когато към фоайето лумна бял огън и го изпълни чак до тавана, преди балната зала отново да го засмуче назад. Вратите на хотела сами се затвориха. Цялата сграда се разтресе, като че нещо отгоре го теглеше.
— Какво става? — попита ловецът на сенки.
— Той отвори някакъв канал към Бездната — рече Магнус, докато се изправяше на крака.
— Какво?
Магнус разтърси глава. Нямаше време да обяснява.
— Всички ли излязоха от сградата?
— Не съм сигурен. Имаше демони и вътре, и отвън. Хванахме пет-шест на улицата, но...
Хотелът потрепери и като че ли се разтегли леко, сякаш нещо го дърпаше нагоре.
— Махай се от тук — рече Магнус. — Не знам какво ще стане сега, но изглежда, цялата сграда ще... махай се!
През всички тези години и при всичките си проучвания Магнус никога не беше срещал нещо, което да го подготви за това — сграда, превърната в съвършен портал, и магьосник, който иска да си иде у дома в Бездната, като използва собствената си кръв вместо ключ. Това го нямаше в учебниците. Тук се искаше находчивост. И много късмет. И вероятно малко глупост.
Ако допуснеше грешка на някой етап, а вероятно щеше да го направи, Бездната щеше да го засмуче. В самия Ад. Ето защо се искаше и глупост.
Магнус отвори вратата. Ловецът на сенки зад него изкрещя, но той само му извика да се маха.
Каква ужасна идея — помисли си Магнус, когато се озова отново във фоайето. — Това май е най-лошата ми идея досега.
Огънят беше минал през сърцето на сградата, изпепелявайки всяка повърхност, беше почернил тавана, погълнал мебелите, оголил пода и овъглил огромното стълбище. Вратите към балната зала обаче бяха непокътнати.
Магнус влезе предпазливо.
Още не съм засмукан в Бездната. Това е добре. Даже много добре.
Телата се бяха превърнали в димящи скелети, а белият мраморен под напълно се беше разпукал. Кръвта се бе изпарила и сега личеше само тъмно петно. Гранитната плоча обаче изглеждаше невредима и се носеше на два метра над пода, окъпана от познатото слабо зеленикаво сияние. Олдъс не се виждаше никъде.
Какво си ти?
Гласът дойде от нищото. От залата и отвън. От главата на Магнус.
— Магьосник — отвърна той. — А ти какво си?
Ние сме мнозина.
— Моля ви, не казвайте, че сте легион. Вече е заето.
Да не би да се опитваш да се шегуваш с писанията на смъртните, магьоснико?
— Просто се опитвам да разчупя леда — каза Магнус на себе си.
Леда ли?
— Къде е Олдъс? — попита той по-високо.
Той е с нас. Сега и ти ще дойдеш при нас. Приближи се до олтара.
— Мисля да пропусна. Тук много ми харесва.
Интересно, явно демоните не можеха да излязат. Ако можеха — щяха да го сторят. Та нали демоните това правеха. Все пак, макар и еднопосочен, каналът беше отворен.
Магнус пристъпи леко напред, за да огледа пода за някакви знаци, които да му подскажат колко голям е порталът, но нямаше нищо.
Магьоснико, не се ли измори вече от живота си?
— Това е твърде философски въпрос за анонимен глас от Бездната — отвърна Магнус.
Не се ли измори от вечността? Не искаш ли да сложиш край на страданията си?