— Значи, ни казваш: „О, пощадете живота й" — изсмя се едно от момчетата, но момичето го сръга с лакът.
— Дори да не я убиете — продължи безцеремонно Рафаел, сякаш изобщо не го бяха прекъсвали, — вече сте пили от нея при неконтролирани и прибързани обстоятелства, така че е било съвсем лесно случайно да вкуси от вашата кръв. А това ще я накара да ви следва неотлъчно. Ако подобно нещо се случи с достатъчно жертви, или ще се затрупате с роби — а честно казано, те не са най-добрата компания — или ще създадете още вампири. И математически погледнато, накрая това ще доведе до проблеми със снабдяването с кръв, защото няма да останат хора. Хората прахосват ресурси, защото знаят, че поне няма да са живи, за да понесат последствията, но вие, глупаци, не разполагате дори с това извинение. О, небеса — ще си кажете, вие, тъпаци, докато серафимските ками ви режат главите или докато се озъртате из пустошта и умирате от глад, — защо нямах достатъчно мозък и не послушах Рафаел, докато беше време.
— Той сериозно ли говори? — попита друг вампир със смаяно изражение.
— Почти винаги — отвърна Магнус. — Точно затова е толкова трудна компания.
— Така ли се казваш? Рафаел? — попита момичето.
Усмихваше се, а черните й очи играеха.
— Да — каза той, подразнен и неуязвим за флирта, както беше неуязвим за всичко забавно. — Какъв е смисълът да си безсмъртен, ако не правиш нищо друго, освен да си безотговорен и недопустимо глупав? Ти как се казваш?
Момичето се усмихна още по-широко и зъбите й блеснаха иззад начервените устни.
— Лили.
— Ето тук лежи Лили — рече Рафаел. — Убита от ловци на вампири, защото е умъртвявала хора и не е имала достатъчно ум да си покрие следите.
— Ти какво, да не казваш, че трябва да се страхуваме от мунданите? — попита друг вампир и се засмя. Този беше възрастен, с прошарена по слепоочията коса. — С такива приказки плашат младите. Като гледам, и ти си доста младичък, но...
Рафаел се усмихна и оголи зъби, но изражението му нямаше нищо общо с веселието.
— Да, доста съм млад. И приживе бях ловец на вампири. Аз убих Луис Карнстейн.
— Ти си вампир, ловец на вампири? — попита Лили.
Рафаел изруга на испански.
— Не, разбира се, че не съм вампир, ловец на вампири. Що за вероломна невестулка щях да бъда тогава? А и би било много неразумно. Нали останалите вампири веднага щяха да ме убият, обединени срещу общата заплаха. Или поне се надявам, че биха го направили. Може пък и да са твърде глупави, не знам. Аз просто излагам фактите — строго ги информира той, — а за тази работа май няма голяма конкуренция.
Вампирът с прошарената коса се нацупи.
— Лейди Камила ни позволи да правим каквото пожелаем.
Рафаел не беше глупак. Не възнамеряваше да обижда водачката на вампирския клан в собствения й град.
— Лейди Камила със сигурност си има достатъчно работа, че да търчи след вас, идиоти такива, и е предположила, че имате ум в главите. Нека ви дам малко храна за размисъл, ако изобщо сте способни да размишлявате.
Лили се промъкна към Магнус, без да сваля очи от Рафаел.
— Харесва ми — рече тя. — Много е властен, макар че е доста странен. Разбираш ли какво имам предвид?
— Прощавай, но оглушах от изумление, че някой може да харесва Рафаел.
— И не се страхува от нищо — продължи тя ухилена. — Говори с Дерек, както учител говори на непослушно дете, а с очите си съм виждала как Дерек откъсва главите на хората и пие от чуканчето.
И двамата гледаха Рафаел, който още държеше реч. Другите вампири започнаха да се отдръпват изплашено.
— Вие вече сте мъртви. Нима искате да загинете завинаги? — попита ги той. — Напуснем ли този свят, ни чакат единствено вечните пламъци на Ада. Нима искате прокълнатото ви съществуване да е било напразно?
— Мисля, че имам нужда от питие — промърмори Магнус. — Друг иска ли да пийне?
Всички вампири, с изключение на Рафаел, мълчаливо вдигнаха ръка. Рафаел го изгледа осъдително, но Магнус реши, че просто лицето му е застинало в това изражение.
— Много добре. Готов съм да го разделя с вас — каза Магнус и извади украсената със злато манерка от специалното отделение на позлатения си колан. — Но ви предупреждавам, че ми свърши кръвта на невинните. Това е скоч.
Когато останалите вампири се понапиха, Рафаел и Магнус изпратиха мунданското момиче по пътя му. Беше леко замаяно от загубата на кръв, но иначе си изглеждаше добре. Магнус не се изненада, когато Рафаел му приложи съвършено енканто. Предположи, че и това е упражнявал. Или пък му се удаваше естествено да се налага над останалите.