— А как ми е била отнета тя?
— Чрез сложни химически и неврологически техники, които също не би разбрал. Виждаш ли, дори само за да ги спомена, трябва да използвам думи, които не присъстват в сегашния ти речник.
— Вие знаете ли какъв съм бил… преди?
— Да.
— Кажете ми.
— По-добре е сам да стигнеш до това. Ние ще ти помагаме.
— И как ще го направите?
— Ще ти инжектираме… Разбира се, не можеш да знаеш какво е РНК, но ние ще ти инжектираме собствената ти РНК от периода преди да се промениш.
— И тази субстанция ще ми възвърне паметта от предишния живот?
— Така мислим. Съндок е изключително компетентен лекар. Той ще ръководи процеса.
— Не знам…
— Какво?
— Не съм сигурен дали искам да се запозная с човека, който някога съм бил. Какво ще стане, ако не го харесам?
Съндок, който вече се бе изправил и търкаше ударената си глава, се усмихна.
— Мога да ти кажа само това: не си изтърпял първата промяна доброволно — каза Тоба.
— Защо някой би ме принудил да се променя?
— Има само един начин да разбереш. Какво ще кажеш?
Тимийн Тин прекоси стаичката, вдигна чайника и си наля една чашка. После скръсти крака на рогозката и се втренчи в чая. Отпиваше бавно. След малко Съндок и Тоба също се разположиха на пода.
— Да, плашещо е — заговори най-сетне Тоба, като внимателно подбираше думите. — Някак… несигурно. Очевидно тук вече си се приспособил към живота максимално добре. Изведнъж се появяваме ние и ти предлагаме промяна, без всъщност да ти обясним каква е алтернативата. Не го правим случайно. При сегашното си умствено развитие едва ли би разбрал това, което имаме да ти кажем. Предлагаме ти да приемеш необикновен подарък — собственото ти минало, защото искаме да говорим с човека, който си бил. Когато си припомниш всичко, можеш да откажеш да ни съдействаш. Тогава, разбира се, ще си свободен да поемеш по пътя си и ако искаш — дори да се върнеш тук. Но няма да можем да ти отнемем подаръка, който вече ще сме ти направили.
— Самопознанието е нещо, за което винаги съм мечтал — заяви Тимийн Тин, — а припомнянето на отминали животи е крачка по този път. По тази причина би трябвало да кажа „да“ незабавно. Но аз вече съм медитирал, търсейки отговора. Да предположим, че достигна познанието за отминалото съществуване — не само отделни спомени, а съществуването изцяло. Да предположим, че не само не харесам този индивид, но и открия, че той е бил по-силен, отколкото съм аз и вместо аз да го асимилирам в сегашния си образ, той ме асимилира в своя? Какво ще стане тогава? Това няма ли да е обръщане на хода на Голямото колело? Като приема познанието от източник, който не разбирам, няма ли да бъда изложен на опасността предишното ми „аз“ да ме обсеби?
Никой от двамата не му отговори и той отново отпи от чая си.
— Въпросът ти е справедлив — обади се Тоба. — Разбира се, аз не мога да му намеря отговор. Мога единствено да предположа — в контекста на твоята вяра, — че един ден някое от бъдещите ти „аз“ вероятно ще си задава същите въпроси за самия теб. Как би се чувствал тогава?
Тимийн Тин внезапно се засмя.
— Много добре — каза той. — Егото иска винаги да е в центъра на нещата, нали?
— Така е.
Тимийн Тин допи чая си и когато вдигна поглед, лицето му имаше друг израз.
— Готов съм за това просвещение — обяви той. — Да започваме.
— Вероятно ще ни отнеме много дни — внимателно поясни Тоба. — Манипулациите са значителен брой.
— Следователно между тях има и първа — рече Тимийн Тин. — Какво трябва да направя?
Съндок погледна към Тоба. Той кимна.
— О’кей, започваме с манипулациите веднага — реши Съндок. Стана и отиде в другия край на стаичката, където бе струпана екипировката му. — Колко време ти трябва да се подготвиш за път?
— Притежавам малко неща — отвърна монахът. — Когато свършите тук, ще събера вещите си и можем да тръгваме.
— Добре — кимна високият мъж и отвори малко куфарче, в което имаше спринцовка и няколко ампули. — Добре.
Същата нощ те си направиха лагер в планините, далеч над манастира. Над накладения огън прехвърчаха малки снежинки, подобно души, чакащи да бъдат разтопени, превърнати в пара, върнати към небесата. Сякаш огънят ги създава отново, помисли си Тимийн Тин и ги наблюдава дълго, след като другите заспаха.
На сутринта той каза на Тоба:
— Сънувах странен сън.
— Какъв беше той?
— Сънувах някакви хора в едно странно превозно средство, каквото не познавам. Аз бях в една постройка и го наблюдавах, докато то не спря. Когато мъжете излязоха от него, аз насочих към тях оръжие — тръбичка с дръжка и малко лостче. Натиснах лостчето и те бяха унищожени. Възможно ли е този сън да е част от предишния ми живот?