Тимийн Тин леко се усмихна.
— Бяха седем — поясни той. — Само трима бяха в такава позиция, че да ги прехвърля от тази страна на скалите. Но не съм поемал ненужни рискове, а пък и оръжията ви само щяха да объркат нещата.
Съндок тихо подсвирна. Тоба поклати глава.
— Безпокояхме се. Независимо от действията, ти, умът ти все още не е в нормалното си състояние.
— В сегашния случай беше — отвърна китаецът. — Вече можем ли да продължим пътуването си?
Те дълго яздиха мълчаливо, докато накрая Съндок попита:
— Как се чувстваш сега?
Тимийн Тин кимна.
— Добре.
— И все пак си намръщен, сякаш нещо те тревожи. Това има ли нещо общо с днешния… конфликт?
— Да, случилото се донякъде ме притеснява.
— Разбираемо е. Монахът в теб…
Тимийн Тин яростно тръсна глава.
— Не! Не е това! Монасите имат право да убиват при самозащита, а случаят беше точно такъв. Тревогите ми са много по-дълбоки и не са свързани със самия акт.
— И какви са те?
— Не знаех, че у мен е заложено да изпитвам удоволствие, когато убивам. Сега разбирам, че е трябвало да обърна повече внимание на сънищата си.
— Удоволствието голямо ли беше?
— Да.
— Да не е било просто гордост от успеха на начинанието ти?
— Първоначално усещането израстна именно на тази почва, но корените му бяха много по-дълбоки — към едно друго място, където вече нямаше причини, а само чувства. Изследвал съм го, когато се научих да изпитвам мотивите си и не мога да стигна по-далеч от самия факт на съществуването му. Независимо от това, то ме кара да се питам…
— Какво?
— Когато са ми направили каквото е трябвало, за да забравя какъв съм бил и какво съм постигнал, сигурно са имали сериозна причина да го сторят. Дали е било защото съм представлявал заплаха, защото съм бил опасен?
— Ще бъда откровен с теб, за да не се чудиш и измъчваш — каза Съндок. — Да, случаят е точно такъв. Но трябва да знаеш, че не си бил унищожен, когато е можело. В теб е имало нещо, заради което си е заслужавало да бъдеш запазен.
— Но какво е то? — попита Тимийн Тин. — Някакъв скрит морал, който някой великодушен принц е искал да съхрани, за да го противопостави на онова, което съм бил? Или пък просто не е искал да унищожи нещо, което вече се е доказало като полезен инструмент?
— Вероятно по малко и от двете — предположи Съндок, — като добавим, че ти е бил и длъжник.
— Паметта на принцовете най-често е къса. Но след като ситуацията е такава, виждам само една причина, поради която някой би искал да възстанови миналото ми. Който ви е пратил тук, иска да убия някого, нали?
— Мисля, че е по-добре да дискутираме този въпрос по-късно — когато процедурите завършат.
Съндок се опита да подкара коня си, но Тимийн Тин беше хванал юздите.
— Сега — каза дребният мъж. — Искам да знам сега. Мога да разбера едно просто „да“ или „не“.
Съндок срещна погледа му, после извърна глава.
— А ако отговорът е „да“?
— Опитай и ще видим.
— Виж, не съм човекът, който може да ти отправя предложения. Защо не изчакаш да стигнем дотам, накъдето сме тръгнали? Тогава вече ще умееш да контролираш себе си по-добре и ще срещнеш този, който би могъл…
— Да или не? — повтори Тимийн Тин.
Зад тях изникна Тоба. Съндок го погледна и той кимна.
— Добре. Да. Един човек трябва да бъде убит и са решили, че ти най-добре можеш да свършиш тази работа. Ето защо дойдохме да те вземем.
Дребното човече пусна юздите.
— Това засега ме задоволява. Подробностите все още не ме интересуват.
— Е, каква е реакцията ти на това, което чу? — попита Тоба.
— Приятно е да си търсен — отвърна Тимийн Тин. — Можем да потегляме.
— Ти прие думите хладнокръвно. Доколко подобна задачи би те заинтересувала?
— Много — отговори той, — тъй като вероятно не е лесно да бъда възстановен. Обаче има нещо друго, което ми е по-любопитно.
— И какво е то?
— Аз съм силен и след процедурите ставам все по-силен. Но монахът все още е с мен. Чудя се дали винаги ще бъде така?
— Да, той просто е едно от твоите лица.
— Добре. Не би ми се искало напълно да изгубя връзка с този период от живота си. Беше… спокоен. Само че… вероятно оттук-нататък съзнанието ми ще възприема нещата по-различно.
— Да се надяваме, че това няма да ти попречи.
— Зависи точно какво ще поискате от мен.
— Каза, че подробностите все още не те интересуват.
— Това го каза някой друг.
— Много добре. Съществува един Път и той е вечен. Ако го познава и знае всичките му отклонения, завои, отбивки и изходи, човек може да пътува по него до почти всяко място и време. От многото, които пътуват по Пътя, има един човек, за когото е обявена черна десятка…