Цветето тихо изписука. Ред притисна с палец пиезокристала, за да покаже, че е разбрал.
— … И за да бъда съвсем откровен, изпитах облекчение, когато си тръгна. Нито ме заплаши с нещо, нито се държа нецивилизовано. Просто в компанията му се чувствах неспокоен.
Ред отпи от бирата си.
— Оставих своята чаша вътре. Искате ли да дойдете при нас във фоайето? Там е малко по-хладно.
Ред поклати глава.
— Харесва ми гледката оттук. Все пак, благодаря.
Лавал сви рамене и влезе вътре. Ред вдигна Цветето.
— Да, разбрах те — измърмори той. — Възможно е да е същият. Като се има предвид…
— Не става въпрос за това — каза тънкото гласче, — макар че наистина е възможно. Така или иначе, именно този случай ме накара да осигуря постоянен надзор. Реших периодично да се свързвам със сензорите на пикапа посредством микровълни. Сега попаднах на нещо.
— На какво?
— Електроактивност, свързана с нещо, което ни приближава откъм югозапад. Не беше трудно да го локализирам в тази пустош наоколо. Приближава се доста бързо.
— Колко голям е обектът?
— Все още не мога да преценя.
Ред отново отпи от бирата си.
— Заключения? Препоръки?
— Отиди да си вземеш пушката и я дръж до себе си. Може би и граната. Не знам с какво ще се наложи да се справяш. Вече изпратих съобщение на онзи доктор, който срещнахме.
— Значи наистина мислиш, че това е неговият човек?
— Трябва да признаеш, че звучи убедително. Предлагам да не рискуваме.
— Не споря.
Ред отиде до ъгъла, откъдето можеше да вижда пикала си.
— Е, Цвете — обади се той. — Нещо лети към нас от тази посока и то не е птица.
— Следя го. Все още имаш време да изтичаш за пушката си.
— О, по дяволите пушката — махна с ръка Ред, извади нова пура и я запали. — Не ми трябва. Освен това, може да имаш възможност да демонстрираш някои от новите си придобивки.
Той взе бирата си и седна на стъпалата пред верандата.
— Получих отговор от доктора. Наблизо е и вече е поел насам.
— Чудесно.
Той отвори Цветето и прочете няколко реда.
— Трябва да призная, че приемаш нещата твърде философски.
— Е, не е ли това най-добрият начин да си отидеш — с питие, пура и хубава книга?
— Подготовката не ми изглежда напълно адекватна.
— Може би това е моето място… Пък и вече видях противниковата страна.
— И?
— Идват.
Роботът бавно се сниши над паркинга. Мъжът, облечен този път изцяло в жълто, беше седнал на гърба му. Машината продължи да забавя скоростта си и най-сетне се долепи до земята на петнайсетина метра от верандата.
Ред отпи от бирата си и я остави на земята. Изправи се с усмивка и пристъпи напред.
— Здрасти, Монди — каза той. — Кое е приятелчето с теб?
— Ред… — започна Мондамей.
— Тишина! — намеси се Джон, слизайки от гърба му. Топазените му пръстени проблеснаха на слънчевата светлина. — Остани в позиция! Активирай бойните системи! — После направи крачка напред и се поклони. — Наричайте ме Джон. А вие, доколкото разбирам, сте Ред Доракийн.
— Правилно. Мога ли да направя нещо за вас?
— В интерес на истината, да. Можете да умрете. Мондамей…
— Един момент. Мога ли да се осведомя за причината?
Ръката на Джон увисна във въздуха. После той рязко кимна.
— Добре. Не го приемайте лично. Аз просто поех една поръчка, за да спечеля голяма сума пари, която ще задоволи различни мои бъдещи стремежи. Един човек на име Чадуик ме нае да го сторя. А, вие кимнахте. Следователно вече знаете, така ли? Бившите приятели могат да се превърнат в най-страшни врагове. Жалко. Но ето ви тук. Няма да ви занимавам с моралната страна на въпроса. Мисля, че вече е късно и едва ли ще ви бъде от кой знае каква полза.
— Значи приемате поръчката, разкривате местоположението ми и намирате тази сложна машина да свърши работата вместо вас?
— Мисля, че това резюмира ситуацията доста добре. Чадуик ме насочи в правилната посока…
— Чудя се дали това, че използвате друг да свърши работата, означава, че ви е страх?
— Страх? По същия начин можете да кажете, че и Чадуик, наемайки мен, е изпитвал страх. Той е много зает човек. Просто иска да постигне добър резултат. Както и аз. Мислите ли, че се страхувам от вас или от който и да е човек?
Ред се усмихна.
— Не — каза Джон, забелязвайки усмивката. — Няма да ме накарате да ви дам незаслужен шанс да продължите живота си. Мнението ви за мен не означава нищо, при положение, че знам повече.