Ред дръпна от пурата си.
— Интересна работа — отбеляза той. — Тогава предполагам, че ще ви е все едно, ако разберете, че мъжът, който ми разказа за вас, се приближава насам?
— Мъж ли? Какъв мъж?
Ред погледна към пътя.
— Едър тип със златисти очи и страхотен слънчев тен — отвърна той. — Срещнах го на една спирка надолу по Пътя. Кара спортен автомобил, модел 1920-а. Беше със скъсана блуза. Каза, че при първа възможност има намерение да ви пробие черепа с шиш за лед.
— Не ви вярвам!
Ред вдигна рамене.
— Защо сам не го попитате? Мисля, че идва насам.
Джон се обърна и видя приближаващия автомобил, който вдигаше облаци прах. Ред пристъпи напред.
— Спрете! Не мърдайте оттам! — Джон се извъртя и вдигна ръка. Очите му се присвиха. — Ако това е някакъв номер, няма да мине. А ако не е, трябва да благодаря на възможността да убия и тази птичка със същия камък. Мондамей! Изгори Ред Доракийн!
Мондамей вдигна дясната си ръка, от която се показа тръба. Той я насочи към Ред. На екранчетата край рамото му проблеснаха светлинки. Чу се прашене. От гърлото на тръбата се изви тънка струйка пушек.
— Пак се развали — обяви той.
— Какво значи „пак“? — викна Джон.
— Така е от хиляди години.
— Тогава го дезинтегрирай! Взриви го! Бомбардирай го! Не ме интересува как ще го направиш!
От вътрешността на Мондамей се чу бръмчене. Светлинките замигаха бързо. Различните модули затракаха. Чу се и някакъв виещ звук.
— Ъ-ъ, Джон — обади се Ред, — никога ли не си се питал защо онази извънземна раса е изоставила тук толкова сложна машина като Мондамей?
— Предполагам, че са го направили, за да върнат цивилизацията ни към варварството, ако кривнем в развитието на някой завой, който те не одобряват.
— Ами! Въобще не е толкова заплетено — каза Ред. — Става въпрос за сериозна повреда в системата. Не са могли да го поправят и са решили да го изоставят. И тъй като са изпитали известно съжаление към него, са го оставили с хобитата и маскировката му. Все пак той е бил напълно безпомощен…
— Мондамей! Истина ли е това?
От всички модули на Мондамей се виеше пушек, а виенето бе прераснало в силен пронизителен звук. Светлинките все още проблясваха, тракането не спираше.
— Страхувам се, че е така, Джон — призна той. — Сигурно като млад съм си давал много зор…
— И защо не ми каза всичко това?
— Ти така и не ме попита.
Ред отново пристъпи напред.
— При това положение — намеси се той, — ще се наложи да изкараш печалбата си по трудния начин.
Джон се обърна към него. На устните му играеше усмивка.
— Така да бъде. Ти получаваш своето, а аз си цапам ръцете — каза той и пристъпи към Ред. — Даже ще ти спестя очакването и отсега ще ти кажа как смятам да постъпя. Смятам да те хвана за врата, да те вдигна във въздуха и да те удуша с една ръка. Не мога да си представя как…
Очите му внезапно се разшириха и той спря. После бавно вдигна ръце към лицето си.
— Какво…
— Забрави да ме попиташ дали самият аз искам да си цапам ръцете — поясни Ред, докато бавно навеждаше Цветето към Джон. — Не искам.
Джон падна и остана неподвижен. От лявото му ухо потече струйчица кръв.
— Виждаш ли? Винаги съм искала говорител с ултразвуков обхват — отбеляза Цветето. — И ако ми беше купил по-новия модел, нямаше да се налага дори да се приближаваш толкова.
Ред отиде до Мондамей, завъртя кристалния ключ и го извади. После му го подаде. В същото време спортният автомобил влезе в паркинга.
— По-добре скрий това някъде или го унищожи — поръча Ред на Мондамей.
— Дори не знаех, че този екземпляр съществува — отвърна той. — Вероятно е бил изработен специално за случая или пък идва от някой друг участък на Пътя. Едва те разпознах. Изглеждаш по-млад. Какво…
Джон изръмжа и направи опит да се надигне. Ред се наведе и го удари в челюстта. Той отново падна назад.
— Е, сега всичко е наред — заяви Ред. — Тъкмо бях тръгнал към теб.
Спортната кола спря. Вратата й се отвори.
— Колко приятно…
— Ще подържиш Цветето за момент, нали? Трябва да поговоря с този господин.
Ред отиде да пресрещне гиганта с черната чанта, който се беше насочил към него.
— Здравейте отново. Съжалявам, ако сме сбъркали и сме ви извикали напразно — Ред погледна към тялото на земята, — но това ли е човекът, когото търсехте?
Огромният мъж кимна и отвори чантата си.
— Той е. Добре ли сте?
— Не се оплаквам. Що се отнася до него, той получи голяма порция ултразвуци и един ляв по челюстта.
Мъжът със златистите очи прегледа ушите и очите на Джон, после преслуша сърцето му. Напълни една спринцовка от някаква ампула, коленичи и заби иглата в дясната му ръка. Сетне измъкна белезници и заключи китките на Джон зад гърба му. После пребърка дрехите му и измъкна куп малки апаратчета и устройства от джобовете, колана и обувките му.