— О, ще трябва да бъде обработен, така че да го превърне в своя лична задача. Няма да се успокои, преди да е свършил работата сам.
— Много добре. Веднага щом разбера къде трябва да го пратя, ще му дам шанс. Може пък именно той да изпълни задачата.
— Ъ-ъ, не ми влиза в работата, разбира се, но какво е толкова специалното на човека, когото трябва да убие?
Съндок поклати глава и подаде на Каргейдо снимките на Ред Доракийн.
— Проклет да съм, ако знам — отвърна той. — Някъде някой просто не го харесва.
ЕДНО
Задминавайки редица от тежко натоварени колесници, те стигнаха до един тих участък от Пътя.
— Сега никой от вас не чува повече сигнали, нали?
— Не и тук.
— Не.
— Добре. Вече мога да обмисля на спокойствие какво точно да направя, за да оцелея — една от причините, поради които бях тръгнал към теб, Монди.
— Не съм в старата си форма, но ще съм щастлив да ти помогна.
— Всъщност това, което бих искал, са съветите ти. Ти все още си най-добрият боен компютър, който ми е известен. Познаваш ме и знаеш това-онова за ситуацията. Ако имаш нужда от повече информация, ще ти я дам. Първото, което искам от теб, е предложението ти за действията, които трябва да предприема.
— Ти си повече от добре дошъл при мен. Ще бъда щастлив да ти осигуря убежище за толкова дълго, колкото пожелаеш и ще те науча да правиш глинени съдове.
— Благодаря ти, но не мисля, че това би ме удовлетворило. Имам нужда от разнообразие.
— Тази гостоприемница във византийския участък — откъде знаеш за нея?
Ред се изхили.
— Търгувах по тази отсечка. Справях се доста добре. Но… Е, добре, харесва ми. Император там е Мануил I. Най-често той е на поредния си военен поход, но в паузите е успял да изгради едно наистина красиво местенце с дворец, наречен Влахернски, на полуострова близо до края на Златния рог. Великолепно архитектурно творение, покрито със злато и скъпоценности, които блестят дори нощем. Дворецът предлага доста забавления. Аз самият съм бил канен няколко пъти в ролята си на почитан търговец. А и градът Константинопол наистина е в апогея си. Литературата и науката разцъфтяват. Сякаш си попаднал в Ренесанса. Климатът е мек, жените — красиви, а…
— С други думи, ти си привързан към мястото?
— Предполагам, че се опитвах да кажа именно това.
— Е, щом не искаш да правиш грънци заедно с мен, защо не си вземеш вила там? Ще имаш желаното разнообразие, на място, към което си привързан…
Ред мълчеше. Потърси в джобовете си кибрит и запали изгасналата си пура.
— Звучи чудесно — обади се той след малко. — Мога да прекарам там няколко години. После нещо ще ме зачовърка и пак ще се върна на Пътя. Знам, че ще стане така.
— Защото търсиш нещо ли? — попита Цветето.
— Да… Предполагам. Но… дори ако нямаше какво да търся, дори тогава… пак щях да пътувам. — Ред издуха облаче дим. — Ще се върна на Пътя и пак ще имам същия проблем — завърши накрая.
— Наближаваме отбивката.
— Да, благодаря, виждам я.
Той зави и се спусна по познатата пряка на Пътя.
— Поне изключихме една възможност — обади се Мондамей.
— Коя?
— Не можеш да се откажеш и да се скриеш, защото просто не можеш да останеш скрит. Времевият интервал, прекаран извън Пътя — дори да е много дълъг — няма да означава нищо, когато се върнеш тук.
— Вярно е.
— Значи единствената причина да се махнеш от Пътя би била да се въоръжиш и подготвиш.
— И това е вярно.
— Или пък можеш да се върнеш на Пътя, да си вършиш работата и да стоиш нащрек, надявайки се да надвиеш тези, които се опитват да те убият…
— Не е изключено да направя точно това.
— … Като имаш предвид, че всеки един от тях ще бъде професионално подготвен и че твоят враг има възможността да наема за целта изключително талантливи индивиди практически откъдето си пожелае.
— Мислил съм за това. Независимо от всичко…
— Или пък можеш сам да избереш полето на битката. Избери си някое удобно, добре защитено местенце и когато разберат къде си, ги изчакай там.
— Ето го мотелът — обяви Ред. Вляво, отстрани на Пътя се показа голяма, неколкоетажна каменна постройка с купол на върха. На табелката над входа пишеше „При Спайро“.
Той задмина заведението. Недалеч от него имаше „детелина“, в която се събираха четири разклонения на Пътя. Ред се изкачи по нея, влезе в другото платно и се върна назад към постройката. Небето се смрачи, после изсветля, пак се смрачи. Когато намали и паркира пред заведението, вече беше хладна, черна нощ. Отнякъде се чуваха щурци.