Выбрать главу

— Уви, не мога. За мен това е въпрос на чест.

— Да не мислиш, че си единственият, който чувства нещата по този начин?

— Вече не.

Арчи се приплъзна напред върху парапета. Тимийн Тин леко се извърна.

— Не искаш да се откажеш, така ли?

— Не. А ти?

— Не.

Арчи сви юмруци.

— Тогава за теб вече е твърде късно — заяви той и се хвърли напред.

Тимийн Тин отстъпи и се завъртя, после коленичи и изпъна напред ръцете си. Арчи също зае позиция и изстреля напред левия си крак. Тимийн Тин се помести с елегантно движение, направи две крачки встрани и ритна във въздуха. Като се извърна и се дръпна назад, Арчи за частица от секундата се размина с позицията, в която челюстта му щеше да озове точно на линията с удара. И двете му ръце бяха протегнати напред с изтеглени нокти. Той се обърна рязко, за да запази равновесие. Междувременно Тимийн Тин се измести още малко вляво. По челото на Арчи изби пот. Той започна бавно да обикаля дребния мъж в кръг, с насочени към него ръце.

Тимийн Тин едва забележимо се завърташе, за да остане лице в лице с противника си. Дясната му ръка на пръв поглед висеше спокойно край тялото му. Наведе се рязко, тъкмо когато Арчи се канеше да скочи и той се спря в последния миг.

— Тази схватка е удоволствие за мен — отбеляза той.

— За мен също — отвърна Тимийн Тин.

— Сякаш бели цветя се ронят върху мен. Ръцете ти са толкова бледи.

— Да оставим света във вечна пролет. Да бъде покой.

Тимийн Тин се извъртя леко вляво, после леко вдясно. Ръката му все още изглеждаше напълно отпусната. Пак се извъртя вляво…

— Какъв — попита го Арчи, — е цветът на гръмотевицата?

… После вдясно. Ръката беше неподвижна.

Арчи светкавично се метна към него, острите нокти описваха кръгове във въздуха, десният му крак бе изнесен напред.

Тимийн Тин изви глава, отстъпи с левия си крак назад, тялото му се извъртя, а лявата му ръка се сгъна, за да се вклещи под мишницата на Арчи. Дясната се стрелна нагоре и срещна гърлото на противника. Когато се извъртя отново, Тимийн Тин за миг усети тежестта, а после Арчи вече беше прелетял над парапета и изчезнал в нощта.

— Сам видя — отвърна Тимийн Тин.

Остана неподвижен няколко секунди, втренчен в тъмното. Сетне се наведе, измъкна тънка тръбичка и я насочи към небето. Натисна единия й край и от другия пламна тънък червен лъч.

С едно движение на китката си той пренасочи лъча към парапета. В дебелото около петнайсет сантиметра перило се образува тънък процеп. Той загаси лъча и се доближи до процепа. Прокара палеца си по повърхността и за пръв път погледна надолу под балкона. Кимна и се обърна, като постави тръбичката в джоба си.

Безшумно стигна до стълбите. Погледна нагоре и за момент витото стълбище извика в паметта му мъглявия образ на една древна постройка, която някога бе познавал.

Той бавно изкачи стълбите, мина покрай една врата и се насочи към следващата. Когато най-сетне стигна тази, която му трябваше, спря. Зад нея все още блестеше бледа светлина. Извади тръбичката от джоба си, но изчака неподвижен, Ослушвайки се. Отвътре се чу лек шум, скърцане на легло, после отново тишина.

Той вдигна оръжието и го насочи към вратата, там, където според него трябваше да е резето. После обаче се спря и наведе цевта. Съвсем леко и бавно опита да я отвори. Не беше заключена.

Стъпи встрани, вдигна оръжието и я бутна.

Внезапно падна на колене. Тръбичката се изтърколи от пръстите му.

— Не знаех — промълви той.

После се строполи на пода.

ЕДНО

Докато Ред уреждаше сметката за изпотрошената стая, към него се приближи букмейкърът — малък човечец, миришещ на някакъв екзотичен аромат и с тюрбан на главата.

— Поздравления, мистър Доракийн — каза той. — Е, тази сутрин изглеждате добре.

— Случва ми се от време на време — отвърна Ред, като се обърна. — Рядко обаче предизвиква поздравления.

— Всъщност ви поздравих заради печалбата.

— О? Заложил ли съм на нещо?

— Да. Заложихте на себе си за поредния опит от черната десятка — Чадуик срещу Доракийн. Не си ли спомняте?

— Аха. — Той потри носа си. — Да, започвам да си спомням. Извинете ме, обаче спомените ми от вчера са малко объркани. Каква глупост… Почакайте! Щом съм спечелил, значи снощи е имало неуспешен опит да бъда убит.

— Така изглежда. Беше получено съобщение, че сте успял. В брой ли ги предпочитате или да ви ги внеса по сметката?

— Внесете ги по сметката. Значи в съобщението нямаше никакви подробности?

— Никакви. — Мъжът извади някакъв документ. — Ако подпишете това, ще ви дам разписка и печалбата ви ще бъде депозирана.