— Някога движил ли си се по Пътя сам? Изобщо чувал ли си за него?
— Не.
— Само определени хора или машини могат да го намерят и да пътуват по него. Не знам защо е така. Пътят е нещо органично. Това е част от неговата природа и от пътуващите по него.
— А при положение, че аз не съм бил един от тях?
— Значи съм била способна да те доведа дотук. От водача може да зависи много.
— Тогава аз все още не знам дали мога да пътувам по него сам?
— Да.
— Добре, да предположим, че един от офицерите на Лий знае за него и може да пътува. Какво става тогава?
— Както ще научиш, тези, които знаят, се стремят да го запазят за себе си. Но дори да е така, да предположим, че би могъл. Да предположим, че ти беше поел по другото отклонение, както ти казах, и беше продължил на юг. Да предположим, че се беше натъкнал на Стоунуол Джексън.
— Добре, да предположим.
— … И тогава щеше да се обърнеш назад и да се върнеш. Щеше да забележиш, че има много разклонения там, където преди е нямало такива. Можеш да поемеш по това разклонение, което ще те отведе до познатото място, а може да поемеш и по другото, което няма да те отведе там. Единият от тези пътища — този, който е използван по-рядко — ще е по-разбит и ще се размие в пространството. Би ти било адски трудно да се оправиш с всички онези новопоявили се пътища и разклонения, доста различни от тези, които познаваш. Много е вероятно да се изгубиш и никога да не стигнеш до точката, от която си тръгнал.
— Но следите от другите пътища, макар и неизползвани, все още съществуват?
— Теоретично, да. Разбити, обрасли с бурени, пресичани от реки, затрупани от камънаци, но все пак остават. Обаче намирането им е истински фокус.
— Изглежда по-лесно да се опиташ да отвориш отново тези разклонения, като просто повториш онова, което е било направено — или пък вместо това направиш нещо друго.
— Пробвай някой път. Върни се до мястото, което вече не е същото, както си го спомняш и се опитай да изчистиш всичко, което го прави различно. Замяната на едно основно събитие може да не се окаже достатъчна. Заместителят може да доведе до нови странични ефекти, в зависимост от това как ще подходиш. Най-вероятно просто ще създадеш ново разклонение, макар че, разбира се, то сигурно ще е максимално близо до оригиналното и също ще ти свърши работа. От друга страна, може и да не е.
— Спри. Стига толкова. Чакай първо да го смеля. Ще продължим с въпросите по-късно. Между другото, защо спряхме тук? Все още имаме бензин.
— Спряхме, защото тук е на самообслужване. Ако ме отвориш на 78-а страница и ме поставиш върху тази кутия до помпата, аз ще изиграя ролята на кредитна карта и ще се опитам да изтегля пари от сметката на моя бивш собственик. Веднага ще разбера дали сметката му не е закрита. Може дори да разбера къде за последно е зареждал с бензин и ще потеглим в тази посока.
— Добре — съгласи се Ранди, вдигна Стръкчето и отвори вратата. — Имаш ли нещо против да ми кажеш на чие име ще бъде тази сметка?
— Доракийн.
— Какво пък е това име?
— Не знам.
Той заобиколи колата и постави книгата върху кутията. Отвътре блесна светлина.
— Давай, напълни резервоара догоре — чу се приглушеният глас на Стръкчето. — Сметката не е закрита.
— Звучи ми като кражба.
— По дяволите, ако това наистина е твоят старец, най-малкото, което би могъл да направи за теб, е да ти купи малко бензин.
Той отвъртя капачката, пъхна маркуча вътре и натисна ръчката.
— За последно е заредил на една спирка в началото на Ве Шестнайсет — каза Стръкчето. — Ще се насочим натам и ще поразпитаме.
— Между другото, кой държи тези спирки и бензиностанции?
— Те са странна порода. Изгнаници, бегълци — хора, които не могат да се върнат по домовете си или да се адаптират към новите земи. Изгубени души — такива, които не могат да намерят обратния път и същевременно се страхуват да напуснат Пътя. Изтощени пътници, които са били навсякъде и сега предпочитат място като това, където времето не тече.
Ранди се изкикоти.
— Да не би Амброуз Биърс да е някъде наоколо и да пише поредната си книга?
— В интерес на истината…
Машината изщрака. Той издърпа маркуча и завинти капачката.
— Каза Ве Шестнайсет. Това трябва ли да означава шестнайсети век?
— Точно така. Повечето от хората, които пътуват по Пътя, са си създали нещо като жаргон. Нещо като йоруба, малинка или хауса в Африка — сбит и ползван в големи области. Има и някои варианти, но винаги бих могла да ти ги преведа при нужда.