Ранди взе Стръкчето от кутията.
— Бих искал да ме научиш, докато се движим натам — каза той. — Езиците винаги са ми били слабост, а специално този очевидно ще ми бъде от полза.
— За мен ще е удоволствие.
Те влязоха в колата.
— Стръкче — започна Ранди, докато се наместваше на седалката, — сигурно имаш някакъв оптичен скенер…
— Да.
— Ами, между последната ти страница и корицата има една снимка. Можеш ли да я видиш?
— Не. Обърната е в погрешната посока. Постави я някъде другаде. Страница 78 е особено…
Ранди измъкна снимката, пъхна я по средата на книгата и я притисна.
— Е? — попита той след известно време.
— Да. Сканирах снимката.
— Това той ли е? Доракийн?
— Ами… прилича. Ако не е той, то приликата е доста силна.
— Тогава да потегляме и да го намерим.
Момчето запали двигателя.
Докато се спускаше надолу, попита:
— С какво точно се занимава той?
Последва дълга пауза, сетне се чу:
— Не съм съвсем сигурна. Пренасяше най-различни неща. Печелеше доста пари. В по-голямата част от времето беше в съдружие с един мъж на име Чадуик, който по-късно прехвърли операциите си доста нагоре но Пътя. Чадуик стана изключително могъщ, очевидно като резултат от дейността им, и в крайна сметка те се разделиха. Това се случи горе-долу по времето, когато бях… забравена от него. Вероятно е заминал внезапно, както казваш. Така че това, което знам за заниманията му, е, че се занимаваше с транспортиране на различни неща.
Ранди тихо се засмя.
— … Но винаги съм се чудила… — продължи Стръкчето.
— Какво?
— Дали всъщност не е бил като един от тези хора, които споменах по-рано — тези, които не могат да намерят пътя за дома си. Винаги сякаш търсеше нещо, проверяваше, изследваше. А аз така и не разбрах откъде точно идва. Той прекара доста време да пробва различните отбивки. Само че спомените му за конкретните обстоятелства не бяха пълни, сякаш това се беше случило много, много отдавна. Да, той пътуваше доста…
— Е, в крайна сметка е стигнал и до Кливлънд — отбеляза Ранди. — Поне за малко. — После попита: — Какъв беше той? Имам предвид, като човек.
— Труден въпрос. Неуморим — ако трябва да ти отговоря с една дума.
— Честен? Нечестен? Готин тип? Тъпанар?
— Да, той беше всичко това в различни периоди от време. Личността му се променяше внезапно. Но по-късно… По-късно стана… самоунищожителен…
Ранди поклати глава.
— Май ще трябва да изчакам, докато го намерим. Какво ще кажеш за един езиков урок?
— Много добре.
ЕДНО
Ред внезапно зави надясно, без да намалява скоростта и се понесе по една широка отбивка.
— Какво правиш? — обади се Цветето.
— Стигат ми дванайсет часа каране — отвърна той. — Искам да поспя.
— Отпусни се на седалката. Аз ще карам.
Той поклати глава.
— Искам да се измъкна от тази проклета кола и да си почина истински.
— Тогава, моля те, използвай фалшиво име, когато се регистрираш.
— Няма къде да се регистрирам. Ще си направим лагер. Мястото е пусто. Никакви проблеми.
— Мутанти? Радиация? Капани?
— Не, не и не. Бил съм тук преди. Чисто е.
След известно време намали и отново зави. Небето беше мрачно, обагрено в розово и пурпурночервено. В далечината последните слънчеви лъчи се спускаха над един разрушен град. Ред отново зави.
— „От този отвратителен пейзаж, непреживян от никой смъртен, все пак картината, вълната и далечината ме възхищават“ — обади се Цветето. — Смяташ да лагеруваш в един музей на смъртта.
— Не съвсем — отговори той.
Известно време се движеха по планинско било, после пресякоха скърцащ мост, заобиколиха една скала и се озоваха в равнина. В далечината отново се виждаше разрушеният град. Ред пое през полето, избягна рововете и кратерите, премина покрай купчините разбити, ръждясали машини и най-накрая намери чисто място, където спря.
Странно очертаната сянка, която сега лежеше върху покрива на пикапа, прие формите на влечуго, потъмня и се изтъни…
— Промени външния вид на пикапа, за да наподоби някоя от тези развалини — нареди Ред.
— Понякога ти идват умни идеи — отбеляза Цветето. — Ще ми отнеме пет-шест минути да свърша наистина добра работа. Остави двигателя да работи.
Когато промяната започна, сянката внезапно прие формата на кръг, спусна се от пикапа и бързо се плъзна по земята към една от разбитите летателни машини.
Въздухът над тях се раздвижи, отнякъде довя лек хладен ветрец. На изток се трупаха облаци.
Междувременно бронята на пикапа на места се изкриви. Появиха се вдлъбнатини и петна от ръжда. Автомобилът се килна на една страна. Ред отиде до него и разтовари кутия с храна и спален чувал. Двигателят замря.