Ранди се обърна да го погледне.
— Това да не е този, който си мисля, че е? — попита той.
Тоба се изхили. Но след миг вниманието и на двамата бе приковано от появата на жената.
Тя излезе от вратата вляво. Беше обута в черни джинси, високи обувки със същия цвят и светлозелена блуза. Черно шалче придържаше черната й коса над високото чело. Очите й бяха зелени, не носеше никакъв грим. На дясното й бедро се полюшваше кобур, от който се подаваше дръжката на някакво огнестрелно оръжие. От лявата страна беше окачен голям ловджийски нож. Беше висока около метър и осемдесет, имаше големи гърди и широки рамене. Движеше се с високо изправена глава. Носеше голяма кожена чанта.
Очите й обиколиха стаята за миг, после няколко бързи крачки я отведоха до масата, където седяха Тоба и Ранди, и тя хвърли чантата си върху нея.
Полупълната чаша, която бе оставила червенокосата, се обърна и изля съдържанието си в скута на Тоба.
— Мамка му! — възкликна той, стана и се опита да изтръска предницата на панталоните си. — Днес просто не е моят ден!
— Съжалявам — извини се жената усмихнато и се обърна към Ранди. — Търсех теб.
— О?
— Смятам да открия някой от собствениците, да си наема стая и да си легна — обяви Тоба и хвърли няколко банкноти. — Желая ти късмет и така нататък. Мамка му.
— Мерси за бирата — викна Ранди след него.
Жената се отпусна в стола, където бе седяла червенокосата и премести Стръкчето встрани от разширяващата се локвичка.
— Ти си този, които ми трябва — заяви тя. — Имаш късмет, че те отървах от компанията на онзи тип.
— Защо?
— Лошо предчувствие. Засега е само това, но ми се струва достатъчно. Здрасти, Стръкче.
— Здрасти, Лейла.
Внезапно усещане за нещо, вече преживяно, завладя Ранди.
— Гласът ти… — започна той.
— Да, Стръкчето е с моя глас — обясни Лейла. — Осигурих матрицата, когато Рейд получи този модел.
— Може да не ме наричаш модел — обади се Стръкчето с леко раздразнение в гласа.
— Извинявай, стара приятелко — каза Лейла и поглади корицата й. — Взимам си бележка. Не се обиждай. — Тя се обърна към Ранди и се усмихна. — Как, всъщност, се казваш?
— Ранди Картаген. Не разбирам…
— Естествено. Това обаче няма значение. Винаги съм била много привързана към града Картаген. Някой път може и да те заведа там.
— Остави я да продължи — обади се Стръкчето, — и ще те обсипе с интересни спомени.
Лейла натисна корицата малко по-силно.
— Обядва ли вече? — попита тя.
— Чувството ми за време е малко пообъркано — отвърна Ранди, — но ако говориш за поредното ядене, да, бих хапнал.
— Тогава да отидем оттатък и ще ти поръчам нещо. По-добре е да почнем с пълни стомаси.
— Да почнем?
— Точно така — потвърди тя и вдигна чантата си.
Той я последва в ресторантчето, където Лейла избра една маса в далечния ъгъл и седна с гръб към стената. Ранди се разположи срещу нея и постави Стръкчето на масата помежду им.
— Не разбирам… — повтори той.
— Да поръчваме — прекъсна го тя и махна към келнера, докато очите й оглеждаха неколцината други посетители. — После тръгваме за Ве Единайсет.
Келнерът се приближи. Тя си поръча голямо блюдо, Ранди направи същото.
— Какво има във Ве Единайсет? — попита той после.
— Ти търсиш Рейд Доракийн. Аз също. Той се запъти именно натам, когато ме изостави преди няколко нощи. Видях, че втората черна птица кръжи над него там.
— Откъде знаеш това? Откъде знаеш кой съм аз? Каква черна птица?
— Нямах никаква представа кой ще си ти. Знаех само, че един мъж с екземпляр на „Стръкчета трева“ ще се появи в бара днес следобед, че той също ще търси Рейд и че ще е благоразположен към него. Дойдох да се срещнем и да съберем силите си, когато разбрах, че той ще има нужда от известна помощ някъде по пътя си.
— О’кей, разбирам — кимна Ранди. — Но източникът ти на информация все още ме обърква. Откъде знаеше, че ще бъда тук? Откъде знаеш къде…
— Нека аз ти обясня — намеси се Стръкчето, — защото на нея ще й отнеме цял ден. Открай време се отличава с впечатляваща бъбривост. Благодаря на Великата система, че не придобих това с монтирането на гласовата матрица. Виждаш ли, Ранди, тя притежава паранормални способности. Ако искаш, наречи ги магии или каквото там пожелаеш. Предполагам, че ефективността на предсказанията й е около седемдесет и пет процента, може би дори малко повече. Тя вижда разни неща и те често се случват. Уверявала съм се, че е права в твърде много случаи, за да бъде просто съвпадение. За съжаление, Лейла се държи така, сякаш всички останали разбират това, като че ли и те споделят виденията й или поне автоматично ги възприемат. Тя знаеше, че идваш, просто защото знаеше, че идваш. Това е. Надявам се, че поне донякъде отговорих на въпросите ти.