— Е, донякъде — каза той. — Но все още има някои празноти. Кажи ми, Лейла, Стръкчето правилно ли обясни ситуацията?
— В известна степен — отвърна тя. — Днес нещо не ми се обяснява, така че да оставим нещата така. Видях, че идваш, това е.
— Но все още не знам коя си, откъде идваш и защо си толкова заинтересована от сигурността на Ред.
— Връзката ни е била доста разнообразна — отвърна тя, — но като цяло той е стар и много специален приятел. Пък и в много отношения си приличаме. Дължим толкова много един на друг, че дори вече не мога да си спомня последно кой на кого е по-задължен. Освен това кучият му син ме остави, когато му казах да ме изчака.
— Нещо, което не успя да предвидиш?
Лейла поклати глава.
— Никой не е съвършен. Стръкчето току-що ти го обясни. Какъв, между другото, ти е Рейд?
— Мисля, че ми е баща.
За момент лицето й замръзна. После тя захапа долната си устна.
— Каква съм глупачка — проговори най-сетне. — Разбира се… Къде си роден?
— Ве Двайсет, Кливлънд, Охайо.
— Значи там е отишъл… — Тя отмести поглед. — Интересно. Имам видение. Обядът ни трябва да се появи. Сега.
Келнерът влезе в помещението, носейки поднос.
— Какво не му беше наред на този, с когото си говорехме… Тоба? — попита Ранди, когато започнаха да се хранят.
— Той е свързан с черните птици — отвърна Лейла с пълна уста.
— Какви черни птици? Споменаваш ги за втори път.
— Рейд е обект на черната десятка. Във виденията ми предполагаемите му убийци са като черни птици.
— Черната десятка? — възкликна Стръкчето. — Какво е направил?
— Очевидно си е създал неподходящ враг. Мисли, че това е Чадуик.
— О, за бога! Чадуик може да бъде много гаден.
— Рейд също, както сама знаеш. Всъщност, знаеш ли?
— Често съм подозирала нещо такова, макар че…
— Някой иска да го очисти ли? — намеси се Ранди.
— Да — отвърна Лейла. — Някой, който може да си позволи най-доброто. За този случай ще има много залагания. Чудя се какви ли са съотношенията? Може би няма да е зле да заложим на една от двете страни.
— Би ли заложила срещу него?
— Зависи от съотношението, обстоятелствата и още някои неща. О, смятам да опитам да му помогна, но пък много мразя да изпускам добрия шанс.
— Особените ти таланти не ти ли дават предимство при залаганията?
— Можеш да си сигурен в това. А и доста обичам парите. За съжаление нямаме време да заложим на втория опит. Бих сложила пари за Рейд, още повече, че сега е предупреден.
— Имай предвид, че говориш за човека, който може би ми е баща.
— Познавам го от доста време. Ако беше на мое място, и той щеше да заложи.
Ранди поклати глава и се съсредоточи в храната пред себе си.
— Странни хора сте вие — заяви той след малко.
— Може би малко по-отворени от останалите. Виж, не бих прекарала цели три дни, за да се докарам във форма, заради всекиго. На негова страна съм през цялото време. Келнер! Донеси ми кутия пури — от добрите.
— Що се отнася до тази работа с черната десятка… — обади се Ранди. — Как ще го измъкнем от нея?
— Като му помогнем да очисти всичките наемници. Тогава играта свършва.
— А какво ще спре този тип Чадуик да продължи и след това или пък да започне отначало?
— Правилата. Всички играят по правилата. Ако ги наруши, ще бъде наказан от Съвета на игрите и ще загуби разрешителното си. Ще се лиши и от доста престиж.
— И мислиш, че това би било достатъчно да го спре?
— Не, по дяволите! — намеси се Стръкчето. — Съветът е от Ве Двайсет и пет и е напълно беззъб. Те са просто банда изкуфели садисти, които са го легализирали в своя период, за да могат да наблюдават развитието на вендетите. А вендетите не са нещо рядко на Пътя. Ако Чадуик не успее да докопа Ред по един начин, ще го направи по друг. Всички приказки за това като за игра са пълни глупости!
— Така ли е, Лейла?
— Ами, да… макар тя да пропусна факта, че без Съвета залаганията ще се объркат. А това също е важно. Усетих, че имаш нужда от основна информация, затова ти я дадох.
— Но мислиш, че Чадуик ще действа с измама?
— Вероятно.
— Тогава какво ще направим, за да помогнем на Ред?