— О, ще му помогнем и той да мами, разбира се. Само че все още не знам как. Първо трябва да го намерим. Довърши си яденето и да тръгваме.
Когато тя отиде да вземе и останалия си багаж, Ранди попита Стръкчето:
— Доколко добре я познаваш? Доколко можем да й вярваме?
— Знам, че Ред й вярваше. Двамата са силно привързани един към друг. Мисля, че и ние трябва да й имаме доверие.
Лейла се появи с раница на гърба си и пура между зъбите. Усмихна се и посочи с глава към вратата.
— Готова съм — каза тя. — Вземи си пура и да потегляме.
Ранди кимна, взе Стръкчето и я последва.
ЕДНО
— Цвете?
— Да, Ред?
— Добре караш.
— Благодаря.
— Това ли е всичко?
— Не. Как разбра?
— Никога не правиш комплимент, нито благодариш просто така. Винаги е или прелюдия към нещо, или заключение.
— Така ли? Не съм забелязал. Предполагам, че си права. О’кей. Започваш ли да се изморяваш от това, което си? Не би ли искала да се преместиш в нов корпус, да станеш част от още по-сложен компютър? Или може би да поемеш по органичен път и да станеш модул в тяло?
— Мислила съм за това. Да.
— Бих искал да те наградя — за вярна служба и така нататък. Така че реши какво искаш и спри в следващия сервиз. Ще те оставя там, за да те пратят в необходимия институт. Всичко ще е за моя сметка.
— Почакай малко. Винаги си бил стиснат. Това въобще не е в стила ти. Какво става? Мислех, че знам всичко, което и ти знаеш. Какво съм пропуснала?
— По-подозрителна си от дузина ревниви съпруги. Аз ти правя предложение от добро сърце, а…
— Стига глупости! Защо искаш да се отървеш от мен?
— Аз…
— Сигурно те познавам по-добре от дузина ревниви съпруги. Така че зарежи увъртанията и ми кажи какъв е проблемът?
— Просто не мисля, че ще имам нужда от услугите ти още дълго. Ти беше добър и предан работник. Най-малкото, което бих могъл да направя, е да те наградя по този начин.
— Звучиш така, сякаш се готвиш да се пенсионираш или да умреш. Кое от двете?
— Нито едното, нито другото. И двете. Не съм сигурен… Планирам да променя статуса си и не бих искал да пострадаш от последствията.
— Какво си мислиш, че съм — джобен калкулатор? След всичкото това време, през което бяхме заедно, направо ме обиждаш с предположението, си, че не съм любопитна. След това, което каза, можеш да бъдеш сигурен, че няма да се отървеш от мен, преди да съм чула цялата история.
— Хм.
— … И ако си мислиш, че можеш да ми избереш нова кариера без личното ми съгласие, недей забравя, че ми трябват секунди, за да превърна тази кола в ковчег.
— Звучи убедително. Имах намерение да избегна това, но предполагам, че ти дължа някакво обяснение. Добре. Вероятно ще ти бъде трудно да разбереш какво е сън, за да ти разкажа някои от по-странните сънища, които ме спохождат често…
— Силна съм в теорията. Давай.
— Най-честият ми сън напоследък е, че се нося по топлите въздушни течения и се задържам неподвижен над най-различни пейзажи, понякога и над морето. Струва ми се, че сякаш мога да го правя вечно и да прониквам в тайните на всичко, което е отдолу. Това ражда в мен една приятна комбинация от спокойствие и цинизъм, както и някои други чувства, за които вече нямам имена. Дни и нощи се смесват без граница помежду им. Усещам радост просто от факта на съществуването си и някакъв вид разбиране, което също не мога да обясня сега. Притежавам също и мощ, невероятна мощ, която сякаш съм твърде мързелив да използвам. Просто се нося…
— Звучи като чудесна ваканция за ума. Късметлия си.
— Това е нещо повече. А и в различните сънища се случват най-различни неща.
— Например?
— Казах, че се нося над разни места — земи, където се водят войни или големи градове, или и двете, или пък пустош, изригващи вулкани, кораби в моретата, малки градчета. Познавам по-голямата част от местата — Вавилон, Атина, Рим, Картаген, Ню Йорк — в различни епохи. А има и много, които не разпознавам. Започвам да махам с крилата си. Спускам се над Пътя. Той е играчка. Той е линийка, черта върху картата. Ние сме го сложили там. Смешно е да наблюдаваш малцината, които са го открили, как драскат наоколо, търсейки различните вероятности. Не знам, но…
— „Ние“? Кои са тези „ние“, Ред?
— Драконите от Бел’куинит. Мисля, че това е най-добрият начин да го кажа с думите, които използваме. Просто си спомних тази част по-рано и…
— В сънищата ти си дракон?
— Това е най-подходящият начин да опиша чувството и присъствието, макар всъщност да не е точно така.
— Интересно е, Ред, въпреки че не може да претендира за изчерпателност. Но какво общо има това с настоящите ти проблеми и решението ти да ме разкараш?