— Какво сте направили на този беден звяр? — попита то.
Маркизът се размърда неспокойно.
— Сър или мадам — започна той, — аз съм прикачен към неговата нервна система и мога да ви уверя, че той не изпитва никакво неудобство или притеснение. В интерес на истината, в мозъка му има имплантирана пластинка, чрез която, ако настоявате, мога да го стимулирам да изпита колкото се може по-голямо удоволствие…
— Достатъчно!
— Фрейзиър? Дод? — обади се Ред.
— Да — отвърна то. — Обаче не търся теб. Този, когото дирех, беше Чадуик, а ти ме доведе до него. Но първо… — От устата му изскочиха пламъци. — Отвратително е това прелестно създание да бъде така оплетено в жици!
— Напълно съм съгласен с вас — каза маркизът, — и с удоволствие подчертавам, че аз нямам никаква вина за това.
— Вие сте участник в престъпление спрямо него! Вие го манипулирате!
— Уверявам ви, че участвам само в кратка съвместна акция. Моите намерения…
Чадуик хвана Ред за ръкава и го задърпа със себе си, докато отстъпваше бавно към вратата.
— Проклети да са вашите намерения, сър! Освободете го и му се извинете!
— Ако направя това, животът ми ще бъде в опасност!
— Вашият живот — и повече — вече е в опасност! Освободете го!
Чадуик открехна вратата с крак, тъкмо когато тиранозавърът изрева и се втурна към дракона, който гъвкаво избягна удара. Чадуик дръпна Ред след себе си, затвори вратата и я заключи.
— Паркирал си тук отпред, нали? — попита той.
— Да.
— Хайде! Могат да я разбият всеки момент!
Докато се спускаха по коридора, зад тях се чу силен трясък и подът потрепера.
— По-добре незабавно да поемем по подземния път — предложи Чадуик. — Ще вземем всичко необходимо по пътя.
Зад тях се чу гръм като от експлозия, моментна тишина и после отново най-различни шумове. Поглеждайки назад, те видяха, че стената на стаята, от която бяха избягали, падна с оглушителен трясък. Надигнаха се облаци от дим и прах, но въздушните пречистватели ги погълнаха.
Чадуик отвори вратата към стълбището на бегом, а Ред тичаше плътно зад него. Изведнъж Чадуик се сблъска с нисък мъж с ярка блуза и сини очила, който бързаше насреща. Мъжът падна, но се изправи на крака изненадващо бързо и посегна към фотографската чанта, която носеше преметната през рамо.
— Мили боже! Не! — изкрещя Чадуик.
Когато онзи извади апарата, Ред вече беше до него. Лявата му ръка хвана ремъка и го дръпна, което отново наруши равновесието на мъжа.
— Не го убивай! — викна Чадуик. — Десятката свърши! Пратил съм заповед за прекратяването й!
— Него ли? — възкликна дребният мъж, който се дръпна назад, след като Ред отне апарата му. — Него? Нямам никакво намерение да го наранявам. Никога! Доколкото ме засяга, играта наистина е приключила. Единствената причина да дойда тук беше да ви уведомя за оставката си като ви убия. Но сега…
Той се обърна към Ред.
— А вие какво правите тук?
— Дойдох да си изясня нещата. Сега вече определено са по-ясни. Не съм сигурен, че сме се срещали…
— Срещали сме се, но виждам, че не си спомняте. Името ми е Тимийн Тин. Нося апарата заради драконите. Това е от религиозно…
Серия от силни трясъци, последвана от удари и скърцане, долетя от вътрешността на сградата. Шумовете постепенно се приближаваха към тях.
— В такъв случай остани точно тук, където си — препоръча му Чадуик. — Само след минута ще изпиташ едно много дълбоко религиозно усещане. — Той дръпна Ред за ръката. — Да изчезваме!
Те се спуснаха надолу по стълбите, а Тимийн Тин остана с объркано изражение при вратата. Когато изскочиха навън, затичаха се към синия пикап, зад който беше паркирана малката черна кола на Тимийн Тин. Вратите на пикапа се отвориха и Ред се хвърли на шофьорското място. Двигателят заработи тъкмо когато и Чадуик се вмъкна от другата страна. Вратите се хлопнаха и колата пое на заден ход.
— Към Пътя — каза Ред.
— Никога преди не съм имал проблеми с персонала — отбеляза Чадуик.
— Кого си отвлякъл, Ред? — попита Цветето, щом чу гласа му.
Стените около външната врата на сградата започнаха да се пропукват. Тимийн Тин се беше върнал надолу по стълбите. Пикапът зави и се стрелна по улицата.
— От една страна е странно, а от друга не — измърмори Чадуик. — А и добре изчислено във времето.