— Да.
— Тогава ни приспи. Не мисля, че ще издържа да си говоря с него през целия път.
— Чувството е взаимно — вметна Чадуик.
Отнякъде започна да се носи тих, нежен звук.
— Би трябвало просто да ви пусна отровен газ и да се превърна в една Летяща холандка, като онази кола, за която чух преди известно време, дето кръстосвала вековете с два скелета в кабината.
— Много смешно — измърмори Ред.
Чадуик се прозя.
— Цялата работа… — започна той.
ДВЕ
Ранди беше сменил шест гуми. Освен това бе сменил радиатора, акумулатора и ремъка на охладителната система. Бяха му оправили и спирачките. Стръкчето безцеремонно прехвърляше всичко на сметката на Ред. А колко бензин бяха сипали? Вече му беше изгубил бройката.
И те продължаваха…
— Къде? — повтаряше Ранди. — Кога?
— Ще знам, когато го видя — отвърна Лейла.
— Както сме тръгнали, ще ни откараш в Ледниковия период.
— Не чак дотам, струва ми се.
— Сигурна ли си, че ще се покаже?
— Така мисля. Побързай.
— И ти искаш да го спасиш от смъртта, която, както казваш, той сега иска?…
— Вече говорихме за това.
— … Защото вярва, че ще изживее някаква трансформация?
— Точно затова ме изостави — обади се Стръкчето. — Разбрах за това негово самоубийствено желание още преди да беше готов да си го признае.
— Вярвам на собствените си видения — каза Лейла. — Ако ще умре там, ще умре. Точка.
Ранди потърка наболата си брада и поклати глава.
— Не съм планирал да го спирам да прави това, което си е наумил, независимо дали изглежда глупаво или не. Всичко, което всъщност исках, бе да го срещна. Вече дори не съм сигурен какво бих казал…
— Ти вече си го срещал.
— По-добре ми обясни.
— Онази възрастна двойка, която имаше проблеми с колата. Това бяхме ние — Рейд и аз — преди много време, още преди да се подмладим. Ти беше онзи. Не си го спомних, докато…
— Какво, по дяволите, беше това?
— Кое?
— Нещо голямо — като самолет — мина над нас.
— Не видях нищо.
— Беше назад. Видях го в огледалото.
Лейла поклати глава.
— Няма начин. Когато прекосяваш времето, както правим ние, подобно нещо ще бъде видимо само за частица от секундата и няма никакъв начин да го забележиш. Стръкче, ти засече ли нещо?
— Не.
— Следователно…
Той посочи с пръст.
— Там горе! Връща се!
Лейла се наведе напред и прекърши пурата си в предното стъкло.
— По дяволите! — възкликна тя. — Прилича на… Пак изчезна.
— Дракон — уточни Ранди. — Също като в приказките.
Лейла се отпусна назад в седалката.
— Побързай — нареди тя.
— Това е максималната скорост.
Странната сянка не се появи повече. След около петнайсет минути те задминаха една отбивка и Лейла вдигна ръка.
— Какво става? — попита той, а кракът му докосна спирачката. — Това ли е мястото?
— Не. За миг си помислих, че може да е то, но не е. Продължавай. Имам чувството, че го приближаваме.
През следващия час те задминаха поредица от изходи, пред които имаше знаци с картинки. После навлязоха в дълга, непрекъсвана от разклонения отсечка. Най-сетне в далечината се появи поредният изход. Лейла се наведе напред и се загледа натам.
— Това е — заяви тя. — Спри. Завий. Синият зикурат… Последният изход за Вавилон. Това е мястото.
Той зави в локалното платно. Внезапно настана утрин и на небето се появи лятно слънце. Ранди смъкна прозореца си. Погледна назад, после се огледа. Изглежда сянката бе отминала, но той я изгуби от поглед, преди да се увери в това.
— Не виждам нищо необичайно — каза той. — Ние очевидно сме единствените хора наоколо. Какво ще правим сега?
— Направихме го — отвърна Лейла. — Сега сме пред него, според времеизмерването на Пътя. Остани в локалното и завий в изхода. Карай навътре стотина метра. После паркирай напряко, за да го блокираш, но и да му дадеш шанс да натисне спирачките. После ще се върнем пеша и ще махаме, за да го предупредим. Трябва да го спрем, преди да е поел по този изход.
— Почакай минутка — обади се Стръкчето, докато Ранди сменяше скоростите. — Няма ли опасност да предизвикаме това, което се стремим да предотвратим?
— Умно от твоя страна — кимна Лейла. — Ранди, имаш ли сигнални светлини?
— Съвсем случайно, да.
— Ще разположим няколко от двете страни на пътя. Освен това остави фаровете на колата включени и закачи на прозореца тениската си — или ръкава, или каквото и да е, стига да се вее.
— Добре.
Той намали скоростта и взе завоя.
ЕДНО