От сградата се чуваха гласове, вратата беше отворена. Последваха нови викове, но никой не се приближаваше.
Ред пропълзя към задната част на камионетката. Огледа се. Нищо. Вслуша се за някакви стъпки. Отново нищо. Пропълзя още няколко метра.
— Отпуед е, насочва се надясно… — чу се шепот.
Тогава Ред чу шумоленето пред себе си. Подхвърли едно камъче на няколко метра встрани, но не последва никаква реакция. Той изчака.
После викна на жаргон:
— Изглеждаш ми свестен. Искаш ли да поприказваме?
Никакъв отговор.
— Ще ми кажеш ли защо искаш да ме очистиш? — продължи Ред.
Тишина.
Той заобиколи задната част на камионетката и се насочи напред, снишен, стъпвайки тихо.
— Спуи! Той е там, зад дъуветата.
Ред премести оръжието в лявата си ръка и протегна дясната през отворения прозорец на камионетката. Включи фаровете и застина в очакване. Откъм дърветата проехтя изстрел и куршумът изсвири край кабината на автомобила. Ред мярна силуета на стрелеца, насочи пистолета натам и стреля. Тялото политна и се опря в ствола на едно дърво. Той стреля отново и видя как онзи изпусна оръжието си и тежко се стовари на земята. Ред се надигна и се отправи към него. Когато се надвеси над тялото, можа да го разгледа внимателно.
Черни панталони и черно яке, в което куршумът бе обгорил дупка. Това беше мъжът, когото бе видял по-рано в трапезарията, седнал с гръб към стената. Ред повдигна главата му. В крайчеца на устните се образуваха розови мехурчета. Мъжът бавно отвори очи.
— Защо? — попита Ред. — Защо се опита да ме убиеш?
Онзи едвам се усмихна.
— Предпочитам да те оставя сам… да си поблъскаш главата — изхриптя той.
— Точно в този момент това едва ли ще ти помогне — каза Ред.
— Нищо няма да ми помогне — отвърна мъжът. — Така че, върви по дяволите!
Ред го цапардоса през устата. Чу зад гърба си протести. Тълпата от зяпачи вече се беше събрала.
— Говори, тъпо копеле, или наистина ще се почувстваш зле!
После заби пръсти в корема му, точно до раната.
— Хей! Престани! — чу се зад гърба му.
— Говори!
Мъжът обаче само изпъшка и след миг вече не дишаше. Ред заудря по гърдите му.
— Не умирай, скапаняк такъв!
Усети нечия ръка върху рамото си и я отблъсна. Стрелецът лежеше неподвижен. Ред остави главата му да тупне на земята и започна да рови из джобовете му.
— Не мисля, че трябва да правите това — каза някой зад гърба му.
Като не намери нищо интересно, Ред се изправи.
— Каква кола караше този? — попита той.
Тишина. После се чуха отделни гласове. Най-сетне викторианският джентълмен каза:
— Беше стопаджия.
Ред се обърна. Джентълменът гледаше трупа, а но устните му играеше лека усмивчица.
— Откъде знаете? — поинтересува се Ред.
Мъжът извади копринена кърпичка, разгъна я и докосна с нея няколко пъти челото си.
— Видях как по-рано го докараха — отвърна той.
— Каква беше колата?
— Черна, от Ве Двайсет, кадилак.
— Обърнахте ли внимание на останалите вътре?
Мъжът отново погледна трупа, облиза устни и пак се усмихна.
— Не.
Джонсън се приближи с парче брезент и покри тялото. Взе падналия пистолет и го втъкна зад колана си. Сетне се изправи и постави ръка върху рамото на Ред.
— Уведомих ченгетата — каза той, — но нямам представа кога ще се появят. Трябва да останеш и да дадеш показания, нали знаеш?
— Да, ще изчакам — отвърна Ред.
— Давай тогава да се връщаме вътре. Ще ти намеря стая и нещо за пиене.
— О’кей. Изчакай само минутка.
Ред се върна на паркинга и взе книгата.
— Този куушум уазвали говоуителя ми — чу се познатият глас.
— Знам. Ще ти взема нов, от най-добрия модел. Все пак благодаря, че пое куршума вместо мен.
— Надявам се да си е стуувало. Защо искаше да те убие?
— Нямам представа, Цвете. Имам чувството, че беше наемник. Може би от Синдиката. Ако е така, не се сещам каква връзка може да имам с тях. Просто не знам.
Той пъхна томчето в джоба си и последва Джонсън вътре.
ДВЕ
Ранди видя как синия пикап зави и спря на паркинга.
— Това ли е мястото? — попита той, като посочи към заведението „При Спайро“.
Лейла кимна, без да вдига поглед от книгата, която четеше „Стръкчета трева“.
— По онова време беше в Африка — каза тя. — Но тъй като сега сме в реално време, нямам представа колко близо до синхрона е.