— Съжалявам. Объркал съм се.
Последва силно пращене. Сетне се чу:
— Извинявай, Ранди. Не исках да те притеснявам.
— Няма проблем.
— Просто ми се искаше…
— Сега вече тя наистина идва.
— Добре. Аз просто… Както и да е.
Лейла отвори вратата, скочи вътре и я хлопна зад себе си. Протегна се и измъкна пурата измежду пръстите му. Дръпна си и се отпусна назад в седалката.
— Да разбирам ли, че не си… — започна той.
— Шшт! Доближили сме го максимално. Само дето нямаше точен адрес. Ще трябва да погледна пак.
Той видя как лицето й сякаш се разтвори в дима. За миг чертите й се отпуснаха, после пак се стегнаха толкова бързо, че той се изненада.
— Включи двигателя! Давай! — изкомандва тя.
— Накъде?
— Надолу по Пътя. Ще знам къде да завием, когато му дойде времето. Тръгвай!
Той изкара колата от паркинга и се насочи към изхода.
— Започвам да разбирам…
— Какво? — попита той.
— Какво всъщност сме — отвърна Лейла и му подаде пурата.
Той натисна газта.
ЕДНО
Ред се претърколи от леглото и грабна якето си.
— Хей! Въобще не те бива за пожарен детектор!
— Сигууно и тази част се е уазвалила.
Той измъкна малко фенерче от джоба си. Тънкият лъч освети стаята, но никъде не се виждаше пушек. Ред се изправи и се отправи към вратата. Спря до нея и помириса въздуха.
— Може би е по-добуе да не…
Той излезе в коридора и се насочи наляво.
Там! Съседната стая!
Изтича към вратата и натисна бравата. Беше заключена.
— Събуди се!
Отстъпи назад, засили се и ритна вратата. Тя се отвори широко. Димът го връхлетя. Ред се втурна към горящото легло, върху което лежеше жена, усмихната в съня си. Ред я вдигна, понесе я сред пламъците и я пусна в другия край на стаята. После се хвърли към леглото и затрупа огъня с едно одеало.
— Хей! — викна жената.
— Млъквай! — отвърна той. — Зает съм.
Жената се изправи на крака. Дрехите й още горяха. Първоначално тя не им обърна никакво внимание. После, когато пламъците обхванаха предната част на роклята й, погледна надолу, бързо издърпа някаква връзка около врата си и дрехата се свлече на пода. Тя пристъпи извън горящата рокля и попита:
— Какво правиш тук?
— Опитвам се да угася огъня! Пак ли си пушила в леглото?
— Да — отвърна тя. — А и пих.
После коленичи и измъкна иззад леглото бутилка.
— Остави го да гори — каза тя. — Да пийнем.
— Лейла, махни се от пътя ми!
— Разбира се, Рейд. Както кажеш.
Тя се дръпна назад и седна в един голям стол. После се огледа, стана, отиде до бюфета, запали с помощта на свещника газената лампа и взе една висока чаша. След това пак седна в стола.
В коридора се чуха стъпки.
— Какви са пораженията? — чу се гласът на Джонсън, последван от кашлица.
— Само леглото — отвърна Ред. — Овладяхме положението.
— Можеш да изхвърлиш дюшека през прозореца, когато се оправиш. Навън има само чакъл.
— О’кей, ще го направя.
— Стая седемнайсет е празна, мис Лейла. Може да се преместите там.
— Благодаря, но тук си ми харесва.
Ред отиде и разтвори кепенците на прозореца. После се върна до леглото, обърна дюшека, вдигна го и го занесе до рамката на прозореца. Сетне го избута навън.
— Ще уредя да ви докарат ново легло и дюшек — каза Джонсън.
— И още една бутилка.
Съдържателят, който междувременно беше пристъпил в стаята, се обърна и излезе, все още кашляйки.
— Както кажете — подхвърли той през рамо. — Не мога да разбера как дишате там вътре.
Ред погледна през прозореца. Лейла отвори бутилката, която държеше. Стъпките на Джонсън заглъхнаха надолу по коридора.
— Какво ще кажеш за една глътка, Рейд?
— Става.
Той се обърна и се приближи към нея. Тя му подаде чашата.
— За твое здраве — каза той и отпи.
Тя изсумтя и надигна бутилката.
— Ей, това не подхожда на една дама — обади се Ред. — Ето ти чашата.
Лейла се изкикоти.
— Не се притеснявай. Предпочитам количеството. За твое здраве. Как е, между впрочем?
— Кое — здравето ми или питието?
— И двете.
— Било е и по-добро, и по-лошо. Отнася се и за двете. Какво правиш тук, Лейла?
Тя сви рамене.
— Пия. Припомням си някои номерца. А ти какво правиш? Все още ли се луташ нагоре-надолу по Пътя в търсене на небелязана отбивка? Или може би се опитваш да отвориш нова?
— В известна степен. По едно време си мислех, че си успяла да откриеш пътя и си поела натам. Да те намеря тук е, как да кажа, малко разочароващо.
— Е, аз успявам да създавам подобно впечатление, нали?
Той измъкна една пура от якето си, отиде до свещта и запали.