Кати първа се извини и се прехвърли в съседната стая, откъдето се чуваше равномерното бърборене на телевизора. Уит донесе шише бренди. Напълни доста несръчно чашите, като японец, опитващ се да спазва западната традиция. Уит със сигурност не си падаше по алкохола.
— Май все аз приказвах — извини се той. — Ти как си, Скот? Как върви животът при теб?
— „Провидението не раздава подаръци по списък“ — цитирах аз.
— Нашият Скоти е поет — подсмихна се Джанис.
— Всъщност, исках да кажа, че ми предложиха работа.
— Значи ли това, че напускаш „Кемпиън-Милър“?
— Разделих се с тях още преди две седмици.
— Охо! Смело решение, Скот.
— Благодаря, Уит, макар че тогава не бях толкова сигурен.
— И какво ще правиш сега? — попита Джанис.
— Ами, още не зная със сигурност… всъщност, помниш ли Сю Чопра?
Джанис се намръщи. После очите й се разшириха.
— Да! От „Корнел“, нали? Беше ни асистентка през първата година.
С Джанис се бяхме запознали в университета. За първи път я видях в химичната лаборатория, с колба течен алуминиев хидроксид в ръка. Ако я беше изпуснала, щеше да убие и двама ни. Първо правило на стабилната връзка: не изпускай проклетата колба.
Тъкмо Джанис ме бе представила на Суламит Чопра, тогава младши асистент с желание да изгради устоите на бъдещата си научна и преподавателска кариера. Помня, че в началото се държеше доста строго с всички, които посещаваха часовете й. Оказа се, че целта била да прогони онези, които идват по задължение, а с останалите да води задушевни беседи. Темата, с която бе спечелила място в университета, бе „Метафора и моделиране на реалността в литературата и физичните науки“ и тя се превърна в чест и разгорещен обект на дискусии. Сю бе готова да поставя високи оценки на всеки, който й помагаше в събирането на материали (ако ви се занимава с неща, като пространства на Калаби-Яу5, или разлики между първични и контекстно определени сили). Все пак часовете й за мен бяха приятно разнообразие. Към края на първия семестър вече не виждах в нея върлинеста млада преподавателка с изпъкнали очи и тотална липса на вкус по отношение на облеклото, а започнах да я възприемам като интелигентна и забавна жена, каквато си бе в действителност.
Поех дъх и казах:
— Сю Чопра ми предложи работа.
Джанис се обърна към Уит и поясни:
— Сю ни беше преподавателка в университета. Не видях ли името й наскоро във вестниците?
Вероятно, но навлизахме в опасна територия.
— Сега тя работи в една правителствена изследователска служба. Изглежда са добре финансирани, за да наемат още хора.
— Тя ли се свърза с теб?
— Може би не е редно да се интересуваме — намеси се Уит.
— Няма нищо, Уит. Всъщност Джанис искаше да попита защо мастит учен като Суламит Чопра ще търси компютърен плъх като мен. Въпросът е съвсем уместен.
— И отговорът е?… — подкани ме Джанис.
— Предполагам, защото й е нужен компютърен плъх.
— Каза ли й, че тази работа ти трябва?
— Е, нали знаеш. Ще държим връзка, докато реша.
(„Не се тревожи, Скоти. Ако ми потрябваш, ще те намеря.“)
— Така-така — поклати замислено глава Джанис, което бе нейният начин да ми подскаже, че прозира лъжите ми. Но не направи опит да ме изобличи.
— Какво пък, Скот, това е страхотно — рече Уит. — Времената сега са тежки. Хубаво е, че си намерил нова работа.
Сменихме темата, а след вечеря Уит също ни изостави. Джанис почака, докато излезе от стаята.
— Има ли нещо, което пропусна да споменеш? — попита тя.
Няколко неща. Казах първото.
— Работата е в Балтимор.
— Балтимор?
— Балтимор. Мериленд.
— Искаш да кажеш, че отиваш на другия край на Щатите?
— Там ще работя. Но още не съм съвсем сигурен.
— И не си съобщил на Катлин?
— Не. Не съм. Исках да разговарям първо с теб.
— Аха. Не знам какво да ти кажа. Всичко е толкова неочаквано. Питам се как ще го понесе Кати. Не се обиждай, но напоследък не говори често за теб.
— Е, не се разделяме завинаги. Ще я навестявам винаги когато мога.
— Ще я навестяваш, така ли, Скоти? Като че ли си й някакъв… чичо? Не зная. Може пък така да е по-добре. Двамата с Уит се разбират чудесно.
— Дори далече оттук аз пак съм й баща.
— Дотолкова, доколкото си бил винаги.
— Изглеждаш ми сърдита.
5
Комплексни пространства на Калаби-Яу — компактно комплексно многообразие, което се използва в математическата интерпретация на теорията на струните. — Б.пр.