Познах я въпреки всички изминали години. Тя стърчеше с една глава над тълпата. Носеше торбести панталони в маскировъчен цвят и фланела, която може би е била бяла, преди да бъде третирана многократно с всякакви видове перилни препарати. Приличаше на човек, който се облича от магазин за дрехи втора употреба, и аз сериозно започнах да се двоумя дали е в състояние наистина да ми предложи работа… но сетне си спомних за академичното й минало и научните й изследвания.
Тя ми се усмихна. Отвърнах й, макар и не толкова ентусиазирано. Протегнах й ръка, но при Сю тези номера не минаваха. Тя ме сграбчи в обятията си и ме пусна стотни от секундата преди да изгубя съзнание и да се задуша.
— Същият стар Скоти — рече.
— Същата стара Сю — отвърнах запъхтяно.
— Колата ми е отвън. Обядвал ли си?
— Дори не съм закусвал.
— В такъв случай остави на мен.
Беше ми позвънила преди две седмици, пробуждайки ме от лишена от сънища следобедна дрямка. Първите й думи бяха:
— Здрасти, Скоти. Чух, че си останал без работа.
Представяте ли си, с тази жена не бях разговарял от онази случайна среща в Минеаполис. И не бе отговорила на нито едно мое позвъняване. Трябваха ми няколко секунди, за да позная гласа.
— Извинявай, че не те потърсих по-рано — продължи тя. — Но имаше причини за това. Важното е, че те държах под око.
— Държала си ме под око?
— Това е дълга история. — Замълчах в очакване да ми я разкаже, но вместо това тя се върна към времето в „Корнел“, а после ми обясни, как се заела с изучаване на хронолитите, които интересували и мен. Усетих, че нарочно отбягваше темата. Постепенно заговори за физика, отново нейните пространства на Калаби-Яу и нещо, което наричаше тау-турбуленция.
Накрая ми омръзна и я прекъснах.
— Хубаво де, изгубих си работата. Но ти откъде знаеш?
— Тъкмо за това ти се обаждам. Нося известна отговорност за случилото се.
Спомних си думите на Арни Къндерсън за хора от правителството. Костюмарите, както ги бе нарекла Анели.
— Казвай каквото има да ми кажеш — подканих я.
— Добре, но трябва да си търпелив. Нали нямаш спешна работа? Не ти се ходи до тоалетната?
— Ще те държа в течение.
— Добре. Всъщност, откъде да започна? Скот, забелязал ли си колко е трудно понякога да подредиш причина и следствие? Нещата са толкова объркани.
Сю бе публикувала няколко статии върху темата за екзотичните форми на материята и за трансформациите на Калаби-Яу („Небарионна материя и как да развързваме възли в струната“) още по времето, когато се бе появил Чъмфонският хронолит. Повечето от тях се занимаваха с въпроса за хроносиметрията — концепция, която тя бе твърдо решена да ми разясни докрай, докато не я прекъснах уморено. След Чъмфон, когато Конгресът бе започнал да гледа сериозно на заплахата от хронолитите, Сю получила покана да се присъедини към научноизследователска група, финансирана от няколко агенции за обществена безопасност и под пряко федерално наблюдение. Осведомили я, че става дума за фундаментални физични изследвания и че може да разчита на помощта на колегите си от „Корнел“ и на още няколко други университета. Намекнали й, че подобна служба ще остави ярък отпечатък в биографията й.
— И ти какво направи? — попитах.
— Приех, естествено. Още в първите месеци се натъкнах на твоето име. Имаше те в едни списъци за очевидци на Чъмфонския хронолит, разпитвани от правителствени агенти.
— Аха.
— Естествено, веднага се сетих за теб. Тогава даже мислехме да съберем колкото се може повече хора, за кръвни проби, изследвания и прочее, но се отказахме — твърде много работа, без да се очакват решаващи резултати. Пък и проблемите с гражданските права, нали разбираш? Все пак запомних, че името ти беше в списъка. Всъщност, там беше цялата ти биография, включително и хипертекстова връзка към мен.
Изведнъж си спомних за Хич Палей. Неговото име също трябваше да фигурира в онзи списък. Дали не са се разровили по-сериозно в живота му? Нищо чудно вече да е в затвора. Това би обяснило странния инцидент в пощенската служба на Изи.
Но, разбира се, не споменах нито думичка пред Сю.
А тя продължи:
— Та, както ти казвах, името ти се загнезди в ума ми и изникна там съвсем наскоро. Скоти, трябва да разбереш, че развитието на тази криза направи всички ни параноични. И може би съвсем оправдано. Особено след Ичанг — тогава вече чашата преля. Имаш ли представа колко са жертвите само от наводнението? Да не говорим, че това е първата атомна бомба, взривявана през нашия век, при това в обстановка, близка до военните действия.