— Ашли е забъркана колкото и аз. Освен това ми помогна повече от полицията.
— Значи се застъпваш за нея?
— Да.
— Добре. Напоследък си позанемарил яденето, гледам.
— Личи ли ми?
— Няма да е зле да хапнеш една пържола и няколко пържени яйца.
— Не съм гладен.
— Стек и пържени яйца, Скоти. Заради Кати, щом настояваш да го кажа.
Не исках да ям, но порцията изглеждаше примамливо, когато сервитьорката я постави пред мен. Бях изненадан от това колко бързо ометох чинията.
— По-добре ли си сега? — попита Хич.
— Ами, чувствам само как ми се втвърдяват артериите.
— Глупости. Имаш нужда от протеини. Чака ни доста работа и не само днес.
— Мислиш ли, че ще успеем да я върнем? — попитах с отпаднал глас.
— Ще я върнем. Разчитай на мен.
Ашли неволно отстъпи назад, когато видя Хич Палей за първи път, и ми хвърли поглед, който казваше: „Такива приятели ли имаш?“.
Което бе съвсем обяснимо. Хич изглеждаше като дребен престъпник — би могъл да мине за наркодилър от типа на Чийвър Кокс или за наемен събирач на дългове. Обясних й накратко откъде се познаваме и с какво се занимава Хич в момента. Ашли кимаше, но така и не успях да разсея всичките й подозрения.
Тя ме дръпна настрана и попита:
— Той наистина ли може да ни помогне да открием Кати и Адам? Това е единственото, което искам да знам.
— Мисля, че може.
— В такъв случай да вървим при Уитман Делахънт.
Аз карах. Следобедният ветрец беше приятно прохладен, в небето се трупаха облаци. Хич мълчеше през цялото време. Ашли си тананикаше една стара песен на Лукс Ибони. Беше от времето, когато песните все още значеха нещо и хората харесваха едни и същи неща. В последно време всички популярни песни ми приличаха на маршове — барабани и цимбали, тромпетни призиви. Но предполагам, че всяко десетилетие харесва музиката, която заслужава.
Хич не пропусна да забележи никотиновите петна върху пръстите на Ашли.
— Ако ти се пуши — давай. Не ме е грижа.
Къщата, в която живееха Уит и Джанис, не изглеждаше остаряла или занемарена, същото можеше да се каже и за квартала. Хората тук очевидно бяха над средното равнище за страната, щом можеха да си позволят да им събират боклуците дори когато стачката продължаваше. Моравите зеленееха, на места по тях пълзяха роботи тревокосачи, макар и с ръждясали корпуси. Ако примижиш, може да ти се стори, че си във времето преди десетина години, когато всичко изглеждаше по-добре.
Уитман отвори вратата и се намръщи, щом ме видя. Май не хареса и Хич, и Ашли. Въпреки това произнесе с безизразно лице:
— Джанис е на горния етаж. Искаш ли да я повикам?
— Искаме само да ти зададем няколко въпроса — отвърнах. — Не е необходимо да замесваме и Джанис.
Личеше си, че не му е приятно да ни кани вътре, но и не му се щеше да обсъждаме подобни неща на вратата. В хола цареше приятна прохлада. Представих Хич и Ашли, без да уточнявам какви са. След това Хич пое инициативата.
— Господин Делахънт, Скоти ми каза за този клуб, в който ходите. Необходим ни е списък на членовете.
— Вече го предадох в полицията.
— Да, но ние също го искаме.
— Нямате право да отправяте подобни искания към мен.
— Така е — потвърди Хич. — Не сте длъжен да ни го предоставяте, но това би помогнало да открием Катлин.
— Съмнявам се — Уитман се обърна към мен. — Скот, трябваше да кажа на полицията за теб. Съжалявам, че не го направих.
— Няма нищо — рекох. — Аз вече говорих с тях.
— И ще говориш пак, ако продължаваш да…
— Да какво? — прекъсна го Хич. — Да се опитва да измъкне дъщеря си от онова, в което се е забъркала?
Уит изглеждаше, сякаш иска да тропне с крак.
— Аз дори не ви познавам! Какво общо имате с Катлин?
Хич си позволи лека усмивка.
— Остана й белег под дясното коляно, след като се поряза на една счупена бутилка в „Хаат Тай“. Все още ли го има, господин Делахънт?
Уит понечи да отговори, но беше прекъснат.
— Да.
Гласът на Джанис. Идваше откъм стълбите. Тя ни бе подслушвала. Спусна се долу, царствена в мъката си.
— Все още го има. Макар че почти изчезна. Здрасти, Хич.
Този път усмивката на Хич бе съвсем искрена.
— Здравей, Джанис — поздрави я той.
— Помагаш на Скот да открие Катлин?
Той кимна.
— Много добре. Уит, ще дадеш ли на тези хора информацията, от която имат нужда?
— Това е абсурдно. Не могат да идват тук и да предявяват подобни искания.