Точката на пристигане — идентифицирана чрез сателитно наблюдение и прецизирана с локално измерване на остатъчната радиация — бе също толкова загадъчна и неинформативна, колкото много други местоположения на хронолити.
Хронолитите в малки земеделски градчета, които обикновено не нанасяха сериозни поражения, се наричаха „стратегически“, докато истинските разрушители на градове, от типа в Банкок или Ерусалим, носеха названието „тактически“. Дали в тези названия имаше някакъв смисъл, или бяха само случайни, оставаше тепърва да се разбере.
Уайомингският паметник обаче със сигурност попадаше в графата „стратегически“. В преобладаващата си част Уайоминг е високо каменисто плато, насечено от планини — „земя на височини и низини“, както я бе кръстил един губернатор от двайсети век. Щатът разполагаше с нефтени залежи и основният поминък бе животновъдството, което означаваше, че не се очакват сериозни последствия при появата на куинистки камък. Освен това мястото на предполагаемата поява не се отличаваше с нищо особено, ако се изключеха няколко паянтови постройки и бърлоги на прерийни кучета. Най-близкото селище бе пощенски пункт на име Модести Крийк, на петнайсет минути по-нататък по двулентовото шосе, което пресичаше равнина с изсъхнали останки от памучни насаждения. Поехме по този второстепенен път с необходимата предпазливост и Сю прекъсна дългия си монолог, за да се полюбува на храсталаците от див чай и коприва, когато наближихме зоната.
— За какво му е на хронолит да се появява на подобно място — попитах я аз.
— Не зная — отвърна тя. — Но въпросът е напълно резонен. Сигурно има някакъв смисъл. Това е като да играеш шах и внезапно, без никаква причина, твоят противник да премести офицера си до края на полето. Или е глупава грешка, или гамбит.
Значи беше гамбит: диверсия, фалшива заплаха, провокация, примамка. Но какво значение, сви рамене Сю. Каквато и да е целта на този хронолит, ние ще попречим на появата му.
— Все пак, ще ти призная, че причинно-следствената връзка изглежда ужасно заплетена. Хронолиниите са усукани и усложнени. Куин притежава предимството, че може да гледа назад. Може да предприема действия, които ние не очакваме. Знаем малко за него, а той вероятно знае много за нас.
Рано привечер спряхме встрани от пътя. Един преден отряд вече бе разузнал мястото и бе маркирал периметъра с жалони и жълта светлоотразителна лента. Изкатерихме близкия хълм и под светлината на залязващото слънце огледахме една ливада, прозаична като бъдеща площадка на извънградски универсален магазин.
Това, което знаехме, бе, че макар и запуснати, земите тук са частна собственост, въпреки че не са били използвани с някакво предназначение. Гледката навяваше някак сънено спокойствие — прерията се ширеше далеч на изток, където внезапно опираше в стръмна скална стена. Щеше да е тихо, ако не беше шумът от компресорите на инженерния отряд, помпащи въздух в двайсетината надуваеми палатки.
На отсрещния склон зърнах силуета на антилопа, застинала на фона на розовото небе. Тя повдигна глава, подуши ни и сетне изчезна от другата страна на билото.
Рей Мозли застана до Сю и я улови за ръката.
— Направо можеш да я почувстваш — рече той. — Усещаш ли?
Говореше, естествено, за тау-турбуленцията. Ако беше така, значи поне аз имах имунитет към нея. Не усещах нищо особено, освен слабата миризма на озон и хладния вятър в гърба си.
— Красиво място — въздъхна Сю. — Макар и голо.
На сутринта булдозерите започнаха работа, стъпквайки и последните остатъци на красота.
Подобно на много други обществени дейности, гражданската телекомуникационна система напоследък също бе изпаднала в крайно тежко състояние. Сателитите падаха от орбитите си, без да бъдат заменени с нови, старите медни жици бяха податливи на прищевките на времето. Въпреки всичко това извадих късмет и следващата нощ успях да се свържа с Ашли.
Нашият първи ден от разкопките бе крайно напрегнат и изненадващо плодотворен. Техническият екип на Сю бе засякъл епицентъра на появата, после инженерите бяха изравнили мястото и бяха излели бетонните основи на тау-турбулентния симулатор, наричан за кратко „ядрото“. Не ставаше дума, естествено, за атомно ядро в конвенционалния смисъл, а за фрагмент от екзотична материя, предназначен да осигурява необходимата защита, както термична, така и магнитна.
Другите по-малки бетонни площадки щяха да помещават няколкото резервни дизелови генератора, подаващи енергия за симулатора и за светлините и нашите електронни прибори. Към края на втората вечер бяхме превърнали изолираното плато в индустриален район от викторианската епоха и бяхме прогонили надалеч всички представители на местната фауна — зайци, прерийни кучета и змии. Фенерите ни светеха в нощта като лагерни огньове на някогашните индиански племена — кроу, сиукси или шайени, — въздухът миришеше на изгорели газове и нагорещена пластмаса.