Иван Вазов
Хъшове
Михаил Владиков. Български учител в Браила, 28-годишен момък, бледолик, модно облечен, с цилиндър.
Странджата. Локантаджия, 40-годишен човек с мършаво и сухо лице, обрасло с черна брада и с две зарасли рани по бузата, облечен във вехти дрехи и с къс кожух.
Македонски. 35-годишен човек, груб, говорлив, самохвалец и шегобиец. С висока влашка гугла, препасан с червен пояс под късото сетре, в чизми.
Попчето, Хаджият, Мравката, Дерибеят — момци в дрипави френски дрехи.
Владимир Бръчков. Поет, 20-годишен момък, с жива симпатична физиономия, с едвам поболи мустаци; в първото действие прилично облечен и с фес на глава.
Старият Бръчков. Баща на горния. Човек 55-60-годишен, преден търговец; облечен в дълго пардесю и с фес. Говор и движения сериозни.
Добревич. Преден българин в Браила, на 55 години; с брада. Добродушен характер.
Г-жа Добревич. Жена на горния. Кокетлива, полуповлашена българка. Изящно облечена.
Евгени. Дъщеря им. Жив характер, умна, малко романтична.
Катинка. Слугиня в къщата на Добревича.
Христович. Богат български търговец, побелял, шкембест; носи цилиндър.
Крецулеско. Повлашен българин, богато и модно облечен, човек млад и пълен, с бакенбарди. С цилиндър.
Говедаров. Млад букурещки търговец.
I руски доброволец, II руски доброволец — облечени в сиви кители.
Гробев. Букурещки чорбаджия.
Мавроди. Гостилничар.
Двама румънски стражари.
Българи, румъни, руси, евреи, маджари.
Епохата: 1871 — 1876 година. Първите четири действия произхождат в Браила; петото в Букурещ.
Действие първо
Явление 1
Кръчма в земята. На една страна оджак; до него полички с разни съдове. В един кът нечисто легло; вехти столове и маси; по стените накачени револвери и картини от българските въстания; надписи: „Да живей Странджата, храбрият знаменосец“, „Да пукне Мидхад паша!“
Странджата, Хаджият, Попчето, Мравката, Дерибеев. Странджата, прислан с престилка, готви при оджака. Хаджият и Мравката, излегнати на леглото, до една маса; Попчето и Дерибеев играят на книги.
Хаджият (удря по масата). Аз пак ти казвам, че ти много грешиш, Мравка: няма оттогава три години и всичко се разбъркало в ума ти. Младо момче си още, пък паметта ти отслабнала като на 80-годишен старец.
Попчето (на Дерибеева). Хей, хей, байно! С какво прибираш книгите?! Това не е фанти, ами поп… Дяволо недни!
Дерибеев. Погрешка бе, брате… На Странджата книгите не можеш да ги разпознаеш, така се изтъркали и оцапали, като неговия кожух.
Странджата (извръща се с лъжица в ръка). Ти не лай, Дерибей, на кожуха на Странджата, че да не е тоя кожух да ти готви и те храни, ще гладуваш като куче по браилските улици. (Към Мравката.) Ама и аз казвам, че имаш грешка, Мравка: не при Караисен отрязахме главата на черкезина и вземахме коня му, а при Върбовка. При Караисен, помня, никой курбан не направихме… Там нали излезе, та ни посрещна със славою и честию беят и ни нагости като едни паши?
Мравката. Нека бъде при Върбовка. Та тогава ви казвам, и Александър Василев се нарани с револвера си: не знаеше да го управлява. Момчето дотогази оръжие не бе пипало. Аз добре му виках, като тръгнахме оттука: „А бе, чоджум, не си за нея работа; стой си, слаб си, малък си; стига, бачо ти че иде с нас.“ Не щя…
Хаджият. А бе то тогава само него ли бе хванала лудост? И аз бях болен, трескав… Колко ми думаше доктор Чобанов: „Хаджи, ще останеш на пътя нейде, на огън ще те пекат черкезите.“ Не! Тръгнах. Стои ли се тогава? Вземах си аз от господаря заплатата — шест наполеона; купих си една славна винчестерка и сулфато, па хайде през Дунава с Тотя войвода… Думата беше за Александра; такова народно момче не бях видял…
Странджата (с лъжица в ръка, извръща се към говорящите). Истина, разпалено момче беше този Александър. И брат му Стойно беше още по-голям юнак. Бог да го прости… видях го, като падаше и извика: „Отидох си, майчице!“ А тогава, тамам битката беше в разгара си, огън отвсякъде, хиляди черкези с пушките: пата, пата, пата… Ние зад скалите. Само байрякът се развява… „Удряйте, момчета“! — викам… Ама гледам: ха, ха, ха — ще ни загащят. Войводата — и той реве като лев… Тогава излязох на открито — не ме сдържа. „Напред бре, момчета! Напред!…“ Па всички с ножовете като луди се спущаме… Тогава един куршум ме закачи по бузата. Ето, от Върбовка нося тая рана.