Старият Бръчков (към Добревича.) Боже господи!
Христович (към Добревича). Приказвахме и с господина Крецулеска за тая паплач. Той не може да разбере как правителството ги търпи и им дава гостолюбие. Той е депутат, както знаеш. Сега срам те е да се кажеш, че си българин.
Старият Бръчков (към Добревича, поразен). И Владимир е с такива хора!
Явление 7
Горните, Г-жа Добревич и Евгени (влазят)
Добревич (на жена си и дъщеря си). Господин Бръчков! Наш стар приятел!
Г-жа Добревич и Евгени ръкуват се с гостите.
Христович. Как сте, госпожо?
Г-жа Добревич. Благодаря. Какво правят домашните?
Христович. На разходка бяхме и ние днес. В неделя ще бъдем ли на операта, госпожо? Няма съмнение, нали?
Г-жа Добревич (разгръща ръце с огорчен вид). Щяхме да бъдем, но сега няма да бъдем.
Добревич. Ще идем на „Изгубена Станка“.
Христович. Коя е тая изгубена Станка?
Г-жа Добревич. Българско представление, от хъшовете! (Към мъжа си.) Аз нали казах? Срам е челяка да обади, че отива на такова представление. „Изгубена Станка“! (Смее се.) Претръшка се Евгени и за нея отиваме.
Христович. Вие правите зло. Пазете си само часовниците. (Приближава се до г-жа Добревич и приказва тихо с нея.)
Явление 8
Горните и Попчето
Попчето (влазя под мишница с книги). Добър вечер, господин Добревич. Много ви здраве от театралния комитет. Ида да ви поканя фамилиарно да заповядате на представлението в неделя вечерта. То се дава за общеполезна работа. (Подава му четири билета.)
Добревич (поема билетите). Добро. (Дава му парите.)
Попчето. Благодаря. (Вади една от книгите.) Господин Добревич, купете си една книжка нова, с много хубаво съдържание.
Добревич. Каква е тая книга?
Попчето. Стихотворения: „Песните на окований лев“.
Старият Бръчков. Пак левове. Все левове навсякъде!
Евгени (към стария Бръчков). Господин Бръчков, вашият син е поет. Аз четох с възхищение творението му.
Старият Бръчков (към Евгени). Е, какво хасъл разправя тоя лев?
Евгени. Това е алегорично. Под лева се разбира поробена България, която със стенания изразява старата си слава, своите тегла и жажди за борба и за свобода.
Христович (прекъсва разговора си с г-жа Добревич и се обръща към Попчето). „Песните на окований лев“ — за един франк, нали? Там е всичката работа… Този приятел пък с по-благороден начин си иска данъка.
Попчето (към Христовича.) Господине, аз ваша милост не ви каня да си купите книга! После трябва да знаете, че тая книга не съм я написал аз и не за моя полза я продавам.
Христович. А-а, извинявай. Аз мислех, че си ти поетът.
Попчето. Не, поетът е други и е в крайна бедност. Аз събирам помощ, за да има залък хляб да яде…
Христович. И на мене един друг ми днес увира една от тия книги в ръката! Благородни просяци…